1 А Иов в отговор рече:
2 И днес оплакването ми е горчиво;
Раната ми е по-тежка от въздишането ми.
3 Ах, да бих знаел где да Го намеря!
Отишъл бих до престола Му,
4 Изложил бих делото си пред Него,
И напълнил бих устата си с доводи.
5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил,
И разбрал бих какво щеше да ми рече.
6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила?
Не! щеше само да внимава в мен.
7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него;
И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го,
И назад, но не Го виждам,
9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя;
Крие се надясно, и Го не виждам.
10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита,
Ще изляза като злато.
11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки;
Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
12 От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад;
Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
13 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне?
И каквото желае душата Му, това прави.
14 Защото върши това, което е определено за мене;
И много такива неща има у Него.
15 Затова, смущавам се в присъствието Му;
Когато размишлявам, треперя от Него.
16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми,
И Всемогъщият ме е смутил;
17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми,
Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.