1 Елиу още проговаряйки рече:
2 Мислиш ли, че е право това, което рече ти:
Моята правда в туй дело е повече от Божията?
3 Защото ти рече: Какво ще ми бъде преимуществото?
Какво ще ме ползува повече отколкото, ако бях съгрешил?
4 Аз ще отговоря на тебе.
И на приятелите ти с тебе.
5 Погледни към небесата и виж;
И гледай облаците, колко по-нависоко са от тебе.
6 Ако съгрешаваш, какво правиш против Него?
И ако се умножават престъпленията ти, какво Му вършиш?
7 Ако си праведен, какво Му даваш?
Или какво получава от ръката ти?
8 Нечестието ти може да повреди само човек като тебе;
А правдата ти може да ползува само човешки син.
9 Поради много угнетения викат страдалците,
Пищят поради насилието на мощните;
10 Но пак никой не казва: Где е Бог Творецът ми,
Който дава песни нощем,
11 Който ни учи повече нежели земните животни,
И прави ни по-мъдри от въздушните птици?
12 Така те викат; но Той не отговаря
Да ги избави от гордостта на нечестивите.
13 Наистина, Бог не слуша празнословието,
И Всемогъщият не го зачита,
14 Колко по-малко, когато ти казват, че не Го виждаш,
Че делото ти е пред Него, и напразно Го чакаш!
15 И сега, понеже не те е посетил в яростта Си,
И не е прегледал със строгост надменността ти,
16 Затова Иов отваря уста да говори суетности,
Трупа думи лишени от благоразумие.