1 Когато Ефрем говореше с трепет
Той се издигна в Израил;
А когато съгреши чрез Ваала,
Тогава умря.
2 А сега притурят на греховете си
Като си правят леяни идоли от среброто си,
Идоли според своето разбиране на Божеството,
Но които всички са дело на художници;
Сами те казват за тях:
Нека целуват телците ония, които жертвуват.
3 Затова ще бъдат като утринния облак,
И като росата, която рано прехожда,
Като прах, който вихрушката отвява от гумното,
И като дим губещ се из комин.
4 Но Аз съм Господ твой Бог от времето когато беше ти в Египетската земя;
Друг Бог освен Мене да не познаеш,
Защото освен Мене няма спасител.
5 Аз съм познал ходенето ти в пустинята,
В много сухата земя.
6 Според както пасяха, така се наситиха;
Наситиха се, и сърцето им се надигна;
Затова Ме забравиха.
7 По тая причина станах за тях като лъв,
Като леопард ще дебна на път;
8 Ще ги срещна като мечка лишена от малките си,
И ще разкъсам булото на сърцето им;
Там ще ги погълна като лъвица;
Див звяр ще ги разкъса.
9 Гибелно е за тебе, Израилю,
Дето се противиш на Мене, твоята помощ.
10 А сега где е царят ти? -
Та да те избави във всичките ти градове, -
И съдиите ти, за които рече:
Дай ми цар и началници?
11 Дадох ти цар в негодуванието Си,
И махнах го в гнева Си.
12 Беззаконието на Ефрема е скътано,
Грехът му запазен в скривалище.
13 Болки на раждаща жена ще го сполетят;
Той е неразумен син,
Не слиза на време в отвора на матката.
14 От силата на преизподнята ще ги изкупя,
От смърт ще ги избавя.
О смърт! где са язвите ти?
О преизподньо! где е погубителната ти сила?
Колкото за това, Аз няма да видя разкайване.
15 Ако и да е той плодовит повече от братята си,
Пак източен вятър ще дойде,
Вятър от Господа ще възлезе из пустинята,
Та ще престане изворът му,
И ще пресъхне кладенецът му;
Неприятелят ще ограби всичките му съхранени отбрани съдове.
16 Самария ще носи наказанието си,
Защото въстана против своя Бог;
Ще паднат от меч,
Младенците им ще бъдат разтрошени,
И бременните им жени разпорени.