1 Защо се разоряват народите,
И племената намислюват суета?
2 Опълчват се земните царе,
И управниците се наговарят заедно,
Против Господа и против
Неговия Помазаник, като казват:
3 Нека разкъсаме връзките им,
И нека отхвърлим от себе си въжетата им.
4 Тоя, Който седи на небесата, ще се смее;
Господ ще им се поругае.
5 Тогава ще им продума в гнева Си,
И в тежкото Си негодувание ще ги смути, казвайки:
6 Но Аз поставих Царя Си
На Сион, светия Мой хълм.
7 Аз ще изявя постановлението;
Господ ми каза: Ти си Мой Син;
Аз днес те родих.
8 Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство,
И земните краища за твое притежание.
9 Ще ги съкрушиш с желязна тояга,
Ще ги строшиш като грънчарски съд.
10 Сега, прочее, вразумете се, о царе;
Научете се, земни съдии.
11 Слугувайте на Господа със страх,
И радвайте се с трепет.
12 Целувайте Избраника, за да се не разгневи,
Та погинете в пътя;
Защото скоро ще пламне Неговият гняв.
Блажени са всички, които се надяват на Него.