1 Где е отишъл твоят възлюбен,
О ти прекрасна между жените?
Где е свърнал твоят възлюбен, -
Та да го търсим и ние с тебе?
2 Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите,
За да пасе в градините и да бере крем.
3 Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой;
Той пасе стадото си между кремовете.
4 Хубава си, любезна моя, като Терса,
Красива като Ерусалим,
Страшна като войска със знамена.
5 Отвърни очите си от мене,
Защото те ме обладаха.
Косите ти са като стадо кози
Налягали по Галаад;
6 Зъбите ти са като стадо овце възлизащи от къпането;
Те са всички като близнета1, и не липсва ни един между тях,
7 Челото ти под булото е
Като част от нар.
8 Има шестдесет царици, и осемдесет наложници,
И безброй девойки;
9 Но една е гълъбицата ми, съвършената ми.
Тя е безподобната на майка си, отборната на родителката си;
Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й!
Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.
10 Коя е тая, която поглежда като зората,
Красива като луната, чиста като слънцето,
Страшна като войска със знамена?
11 Слязох в градината на орехите
За да видя зелените растения в долината.
Да видя дали е напъпило лозето,
И да ли са цъфнали наровете.
12 Без да усетя, ожидането ми ме постави
Между колесниците на благородните ми люде.
13 Върни се, върни се, о суламко;
Върни се, върни се, за да те погледаме!
Какво ще видите в суламката?
Нещо като борба между две дружини!
1 Или: Чифтове.