1 Човекът роден от жена е кратковременен
И пълен със смущение.
2 Цъфти като цвят, и се покосява;
Бяга като сянка, и не се държи.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си,
И ме караш на съд с Тебе?
4 Кой може да извади чисто от нечисто?
Никой.
5 Тъй като дните му са определени,
И числото на месеците му е у Тебе,
И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине,
Догде като наемник доизкара деня си.
7 Защото за дървото има надежда
Че, ако се отсече пак ще поникне,
И че издънката му няма да изчезне,
8 Даже ако коренът му остарее в земята,
И ако пънът му умре в пръстта;
9 Понеже от дъха на водата ще поникне,
И ще покара клончета като новопосадено.
10 Но човек умира и прехожда;
Да! човек издъхва, и де го?
11 Както водите чезнат из морето,
И реката престава и пресъхва,
12 Така човек ляга, и не става вече;
Докато небесата не преминат те няма да се събудят,
И няма да станат от съня си.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята,
Да ме покриеше догде премине гневът Ти,
Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!
14 Ако умре човек, ще оживее ли?
През всичките дни на воюването си ще чакам,
Докато дойде промяната ми.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова;
Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 А сега броиш стъпките ми;
Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 Престъплението ми е запечатано в мешец,
И зашиваш беззаконието ми.
18 Наистина, както и планината като пада унищожава се,
И скалата се премества от мястото си;
19 Както водите изтриват камъните;
И наводненията им завличат пръстта от земята;
Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда;
Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае;
И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 Знае само, че снагата му е за него в болки,
И душата му е за него в жалеене.