1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
2 Сигурно ми се присмиват;
И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си;
Кой друг би дал ръка на мене,
4 Защото си скрил сърцето им от разум,
Затова няма да ги възвисиш.
5 Който заради плячка предава приятели -
Очите на чадата му ще изтекат.
6 Той ме е поставил и поговорка на людете;
И укор станах аз пред тях.
7 Помрачиха очите ми от скръб,
И всичките ми телесни части станаха като сянка.
8 Правдивите ще се почудят на това,
И невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 А праведният ще се държи в пътя си,
И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
10 А вие всички, моля, пак дойдете;
Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11 Дните ми преминаха;
Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12 Нощта скоро ще замести деня;
Виделото е близо до тъмнината,
13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище,
Ако съм постлал постелката си в тъмнината,
14 Ако съм викнал към тлението,
Баща ми си ти, -
Към червеите: Майка и сестра ми сте,
15 То где е сега надеждата ми?
Да! кой ще види надеждата ми?
16 При вратите на преизподнята ще слезе тя,
Когато едновременно ще има покой в пръстта.