Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли?
Но кой може се въздържа да не говори?
Ето, ти си научил мнозина,
И немощни ръце си укрепил.
Твоите думи са заякчили колебаещия,
И ослабнали колене си укрепил.
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало;
Допира те, и смутил си се.
В страха ти от Бога не е ли твоето упование,
И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен,
Или где са били изтребени правдивите.
До колкото съм аз видял,
ония, които орат беззаконие,
И сеят нечестие, това и жънат.
Изтребват се от дишането на Бога,
И от духането на ноздрите Му погиват.
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират,
И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
Лъвът загива от нямане лов,
И малките на лъвицата се разпръсват.
Тайно достига до мене едно нещо,
И ухото ми долови един шепот от него:
Всред мислите от нощните видения,
Когато дълбок сън напада човеците,
Ужас ме обзе, и трепет,
И разтърси всичките ми кости;
Тогава дух премина пред мене;
Космите на тялото ми настръхнаха;
Той застана, но не можах да позная образа му;
Призрак се яви пред очите ми;
В тишината чух тоя глас:
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога?
Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?
Ето, Той не се доверява на слугите Си,
И в ангелите Си намира недостатък, -
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал.
Чиято основа е в пръстта,
И които се смазват като че ли са молци!
Между заранта и вечерта се събарят,
Без да усети някой изгубват се за винаги.
Величието, което е в тях, не се ли премахва?
Умират и то без мъдрост.