1 Земният живот на човека не е ли воюване?
И дните му не са ли като дни на наемник?
2 Както на слуга, който желае сянка,
И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование,
И нощи на печал ми се определиха.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана?
Но нощта се протака;
И непрестанно се тласкам насам-натам до зори.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци;
Кожата ми се пука и тлее.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача,
И чезнат без надежда.
7 Помни, че животът ми е дъх;
И че окото ми няма вече да се върне да види добро.
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече;
Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва,
Така и слизащият в преизподнята1 няма да възлезе пак;
10 Няма да се върне вече у дома си.
И мястото му няма да го познае вече.
11 Затова аз няма да въздържа устата си;
Ще говоря в утеснението на духа си;
Ще плача в горестта на душата си.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище,
Та туряш над мене стража?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши,
Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 Тогава ме плашиш със сънища,
И ме ужасяваш с видения;
15 Така, че душата ми предпочита удушване
И смърт, а не тия мои кости.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно;
Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 Що е човек, та да го възвеличаваш,
И да си наумяваш за него,
18 Да го посещаваш всяка заран,
И да го изпитваш всяка минута?
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене,
И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците?
Защо си ме поставил за Своя прицел,
Така щото станах тегота на себе си?
21 И защо не прощаваш престъплението ми,
И не отнемаш беззаконието ми?
Защото още сега ще спя в пръстта;
И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
1 Еврейски: Шеол, т. е. гроб, яма, ад. И така в цялата книга на Иов.