1 (По слав. 107).
Песен. Давидов псалом.
Непоколебимо е сърцето ми, Боже;
Ще пея, а още ще славословя, с душата си1.
2 Събуди се, псалтирю и арфо;
Сам аз ще се събудя на ранина.
3 Ще Те хваля, Господи, между племената;
Ще Те славословя между народите.
4 Защото Твоята милост е по-велика от небесата,
И Твоята вярност стига до облаците.
5 Възнеси се, Боже, над небесата;
Славата Ти нека бъде по цялата земя.
6 За да се избавят Твоите възлюбени.
Спаси с десницата Си, и послушай ни.
7 Бог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам;
Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
8 Мой е Галаад, мой е Манасия,
Ефрем тоже е защита на главата ми,
Юда е скиптър мой;
9 Моав е умивалникът ми,
На Едома ще хвърля обувката си,
Ще възкликна над филистимската земя.
10 Кой ще ме въведе в укрепения град?
Кой ще ме заведе до Едом?
11 Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил,
И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?
12 Помогни ни срещу противника,
Защото суетна е човешката помощ.
13 Чрез Бога ще вървим юнашки,
Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
1 Еврейски: Със славата си.