(По слав. 131). Песен на възкачванията.
Помни, Господи, заради Давида,
Всичките му скърби, -
Как се кле на Господа,
И се обрече на Силния Яковов, като каза:
Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си,
Нито ще се кача на постланото си легло, -
Няма да дам сън на очите си,
Или дрямка на клепачите си,
Докато не намеря място за Господа,
Обиталище за Силния Яковов.
Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата;
Намерихме го в полетата на Яара.
Нека влезем в скиниите Му,
Нека се поклоним при подножието Му.
Стани, Господи, и влез в покоя Си,
Ти и ковчега на Твоята сила;
Свещениците Ти да бъдат облечени с правда.
И светиите Ти нека викат радостно.
Заради слугата Си Давида
Недей отблъсква лицето на помазаника Си.
Господ се кле с вярност на Давида, -
И няма да пристъпи |думата Си, -
Казвайки|: От рожбата на тялото ти
Ще положа на престола ти.
Ако чадата ти опазят Моя завет
И Моите свидетелства, на които ще ги науча,
То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.
Защото Господ избра Сиона,
Благоволи да обитава в него.
Това, каза Той, Ми е покой до века:
Тук ще обитавам, защото го пожелах.
Ще благословя изобилно храната му!
Сиромасите му ще наситя с хляб.
Ще облека и свещениците му със спасение;
И светиите му ще възклицават от радост.
Там ще направя да изникне рог на Давида;
Приготвих светилник за помазаника Си.
Неприятелите му ще облека със срам;
А на него ще блещи короната.