1 (По слав. 143). Давидов псалом.
Благословен да бъде Господ, моята канара.
Който учи ръцете ми да воюват,
Пръстите ми да се бият, -
2 Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост,
Високата ми кула, и моят избавител,
Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, -
Който покорява людете ми под мене.
3 Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него!
Син човешки та да го зачиташ!
4 Човек прилича на лъх;
Дните му са като сянка, която преминава.
5 Господи, приклони небесата Си и слез,
Допри се до планините, и те ще задимят.
6 Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш,
Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
7 Простри ръката Си от горе,
Избави ме, и извлечи ме от големи води,
От ръката на чужденците,
8 Чиито уста говорят суета,
И чиято десница в клетва е десница на лъжа,
9 Боже, нова песен ще Ти възпея,
С десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,
10 Който даваш избавление на царете,
И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
11 Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците,
Чиито уста говорят суета,
И чиято десница в клетва е десница на лъжа.
12 Когато нашите синове в младостта си
Бъдат като пораснали младоки,
И нашите дъщери като краеъгълни камъни
Издялани за украшение на дворци;
13 Когато житниците ни бъдат пълни,
Доставящи всякакъв вид храна,
И овцете ни се умножават с хиляди
И десетки хиляди по полетата ни;
14 Когато воловете ни бъдат добре натоварени;
Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън,
Нито вик по нашите улици;
15 Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние!
Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!