(По слав. 37). Давидов псалом, за спомен.
Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай,
И в гнева Си не ме наказвай.
Защото стрелите Ти се забиха в мене,
И ръката Ти тежи на мене.
Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв;
Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
Защото беззаконията ми превишиха главата ми;
Като тежък товар натегнаха на мене.
Смърдят и гноясват раните ми
Поради безумието ми.
Превит съм и съвсем се сгърбих;
Цял ден ходя нажален.
Защото всичките ми вътрешности са запалени,
И няма здраве в месата ми.
Изнемощях и премного съм смазан,
Охкам† поради безпокойствието на сърцето си.
Господи, известно е‡ пред Тебе е всичкото ми желание,
И стенанието ми не е скрито от Тебе.
Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя,
А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми,
И роднините ми стоят надалеч.
Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене;
Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща,
И измислюват лъжи цял ден.
Но аз, като глух, не чувам,
И съм като ням, който не отваря устата си.
Да! съм като човек, който не чува,
В чиито уста няма изобличения.
Понеже на Тебе, Господи, се надявам,
Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
Защото рекох: Да не тържествуват над мене,
Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
Защото съм близо да падна,
И скръбта ми е винаги пред мене;
Понеже аз ще призная беззаконието си,
Ще тъжа за греха си.
Но моите неприятели са пъргави и силни,
И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят
Понеже следвам доброто.
Да ме не оставиш, Господи;
Боже мой, да се не отдалечиш от мене.
Бързай да ми помогнеш,
Господи, спасителю мой.