1 (По слав. 52). За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение.
Безумният рече в сърцето си: Няма Бог.
Поквариха се и сториха гнусно беззаконие;
Няма кой да прави добро.
2 Бог надникна от небето над човешките чада,
За да види, има ли някой разумен,
Който да търси Бога.
3 Всеки един от тях се обърна надире; всички заедно се развратиха;
Няма кой да прави добро, няма ни един.
4 Без разум ли са ония, които беззаконствуват.
Които изпояждат людете ми както ядат хляб,
И не призовават Бога?
5 Там ги нападна голям страх, гдето нямаше страх;
Защото Бог разпръсна костите на опълчаващите се против тебе;
Посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.
6 Дано дойде от Сион избавление за Израиля!
Когато върне Бог Своите люде от плен,
Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.