1 (По слав. 59). За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше против средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта1.
Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни;
Разгневил си се; възвърни ни.
2 Потресъл си земята, разпукнал си я;
Изцели проломите й, защото тя е разклатена.
3 Показал си на людете Си мъчителни неща;
Напоил си ни с вино до омайване.
4 Дал си знаме на ония, които Ти се боят,
За да се развява, защото е истината. (Села).
5 За да се избавят Твоите възлюбени
Спаси с десницата Си, и послушай ни.
6 Бог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам;
Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
7 Мой е Галаад, мой и Манасия,
Ефрем тоже е защита на главата ми,
Юда е скиптър мой;
8 Моав е умивалникът ми,
На Едома ще хвърля обувката си;
Възклицавай за мене, филистимска земьо!
9 Кой ще ме въведе в укрепения град?
Кой ще ме заведе до Едом?
10 Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил,
И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?
11 Помогни ни срещу противника,
Защото суетно е човешкото избавление.
12 Чрез Бога ще вървим юнашки,
Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
1 2 Цар. 8:3, 13. 1 Лет. 18:3, 12.