Притчи Соломонови - Глава  17

  По-добре сух залък и мир с него,
Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

  Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам,
И ще вземе дял от наследството между братята.

  Горнилото е за среброто и пещта за златото,
А Господ изпитва сърцата.

  Злосторникът слуша беззаконните устни,
И лъжецът дава ухо на лошия език.

  Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му,
И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

  Чада на чада са венец на старците,
И бащите са слава на чадата им.

  Хубава реч не подхожда на безумния, -
Много по-малко лъжливи устни на началника.

  Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му;
Дето и да бъде обърнат той се показва изящен.

  Който покрива престъпление търси любов,
А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

Изобличението прави повече впечатление на благоразумния,
Нежели сто бича на безумния.

Злият човек търси само бунтове,
Затова жесток пратеник е изпратен против него.

По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си,
Отколкото безумен човек в буйството му.

Който въздава зло за добро,
Злото не ще се отдалечи от дома му.

Започването на разпра е като, кога някой отваря път на вода,
Затова остави препирнята преди да има каране.

Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния.
И двамата са мерзост за Господа.

Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост,
Като няма ум?

Приятел обича всякога
И е роден, като брат за във време на нужда.

Човек без разум дава ръка
И става поръчител на ближния си.

Който обича препирни обича престъпления,
И който построи високо вратата си, търси пагуба.

Който има опако сърце не намира добро,
И който има извратен език изпада в нещастие.

Който ражда безумно чадо ще има скръб,
И бащата на глупавия няма радост.

Веселото сърце е благотворно лекарство,
А унилият дух изсушава костите.

Нечестивият приема подарък изпод пазуха,
За да изкриви пътищата на правосъдието.

Мъдростта е пред лицето на разумния,
А очите на безумния са към краищата на земята.

Безумен син е тъга на баща си
И горест на тая която го е родила.

Не е добре да се глобява праведния,
Нито да се бие благородния, за справедливостта им.

Който щади думите си е умен,
И търпеливият човек е благоразумен.

Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър,
И когато затваря устата си се счита за разумен.


Тази глава в нормален вид