Притчи Соломонови - Глава  6

  Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си,
Или си дал ръка за някой чужд,

  Ти си се впримчил с думите на устата си,
Хванат си с думите на устата си.

  Затова, сине мой, направи това и отърви се,
Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, -
Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

  Не давай сън на очите си,
Нито дрямка на клепачите си,

  Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца,
И като птица от ръката на птицоловец.

  Иди при мравката, о ленивецо,
Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

  Която, макар че няма началник,
Надзирател, или управител,

  Приготвя си храната лете,
Събира яденето си в жетва.

  До кога ще спиш ленивецо?
Кога ще станеш от съня си?

Още малко спане, малко дрямка,
Малко сгъване на ръце за сън,

Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник,
И немотия, като въоръжен мъж.

Човек нехранимайко, човек беззаконен,
Е оня който ходи с извратени уста,

Намигва с очите си, говори с нозете си,
Дава знак с пръстите си;

Който има извратено сърце,
Непрестанно крои зло, сее раздори,

Затова погубването му ще дойде внезапно;
Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

Шест неща мрази Господ,
Даже седем са мерзост за душата Му:

Надменни очи, лъжлив език,
Ръце, които проливат невинна кръв,

Сърце, което крои лоши замисли,
Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

Неверен свидетел, който говори лъжа,
И оня, който сее раздори между братя.

Сине, мой, пази заповедта на баща си,
И не отстъпвай от наставлението на майка си,

Вържи ги за винаги за сърцето си,
Увий ги около шията си.

Когато ходиш наставлението ще те води,
Когато спиш, ще те пази;
Когато се събудиш ще се разговаря с тебе.

Защото заповедта им е светилник,
И наставлението им е светлина,
И поучителните им изобличения са път към живот.

За да те пазят от лоша жена,
От ласкателния език на чужда жена.

Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си;
Да не те улови с клепачите си;

Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб;
А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

Може ли някой да тури огън в пазухата си,
И дрехите му да не изгорят?

Може ли някой да ходи по разпалени въглища,
И нозете му да се не опекат?

Така е с оня, който влиза при жената на ближния си;
Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

Дори крадецът не се пропуска |ненаказан,
Даже| ако краде да насити душата си, когато е гладен;

И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно,
Трябва да даде целия имот на къщата си.

Оня, който прелюбодействува с жена е безумен.
Който прави това би погубил душата си.

Биене и позор ще намери,
И срамът му няма да се изличи.

Защото ревнуването на мъжа е една ярост;
И той няма да пожали в деня на възмездието;

Не ще иска да знае за никакъв откуп,
Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.


Тази глава в нормален вид