И помни Създателя си в дните на младостта си,
Преди да дойдат дните на злото,
И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях, -
Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите,
И да се върнат облаците подир дъжда;
Когато стражите на къщата ще треперят,
И силните мъже ще се прегърбят,
И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха,
И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;
Когато вратите ще се затворят при пътя,
Като ослабне гласът на мелницата;
И при гласа на птицата ще стане човек,
И всичките звукове† на песента ще ослабнат;
Още когато ще се боят от всичко, що е високо,
И ще треперят в пътя;
Когато бадемът се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне;
Защото човек отива във вечния си дом,
И жалеещите обикалят улиците, -
Преди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша,
Или се строши стомната при извора,
Или се счупи колелото над кладенеца,
И се върне пръстта в земята както е била,
И духът се върне при Бога, Който го е дал.
Суета на суетите, казва проповедникът,
Всичко е суета.
И колкото по-мъдър ставаше проповедникът,
Толкова повече поучаваше людете на знание;
А най-вече измисляше и издирваше
И нареждаше много притчи.
Проповедникът се стараеше да намери угодни думи,
И това, което бе с правота написано, думи на истина.
Думите на мъдрите са като остени;
И като заковани гвоздеи са думите на събирачите на изреченията,
Дадени от единия пастир.
А колкото за нещо повече от това, сине мой, приеми увещание,
Че правене много книги няма край,
И много четене е труд на плътта.
Нека чуем краят на цялото слово:
Бой се от Бога и пази заповедите Му,
Понеже това е всичко за човека;
Защото, относно всяко скрито нещо,
Бог ще докара на съд всяко дело,
Било то добро или зло.