Защото всичко това вложих в сърцето си,
Да издиря всичко това,
Че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка;
Няма човек, който да знае
Дали любов или омраза го очаква;
Всичко е неизвестно пред тях.
Всичко постига всичките еднакво;
Една е участта на праведния и на нечестивия,
На добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия,
На онзи, който жертвува, и на онзи, който не жертвува;
Както е добрият, така е и грешният,
И оня, който се кълне, както оня, който се бои да се кълне.
Това е злото между всичко, което става под слънцето,
Че една е участта на всичките,
И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло,
И лудост е в сърцето им, докато са живи,
И че после слизат при мъртвите.
Защото за онзи, който се съобщава с всички живи, има надежда;
Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.
Защото живите поне знаят, че ще умрат;
Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват,
Понеже споменът за тях е забравен;
Още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени,
Нито ще имат вече някога дял в нещо що става под слънцето.
Иди, яж хляба си с радост, и пий виното си с весело сърце,
Защото Бог вече има благоволение в делата ти.
Дрехите ти нека бъдат винаги бели,
И миро да не липсва от главата ти.
Радвай се на живота с жената, която си възлюбил,
През всичките дни на суетния си живот,
Които ти са дадени под слънцето, -
През всичките дни на твоята суета;
Защото това ти е делът в живота
И в труда ти, в който се трудиш под слънцето.
Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го;
Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба гдето отиваш.
Обърнах се, и видях под слънцето
Че надтичването не е на леките, нито боят на силните,
Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните,
Нито благоволението на изкусните;
Но на всичките се случва според времето и случая.
Защото и човек не знае времето си
Както рибите, които се улавят в жестока† мрежа,
И както птиците, които се улавят в примка,
Така се улавят човешките чада в лошо време,
Когато то внезапно ги връхлети.
И това видях като мъдрост под слънцето,
(И тя ми се видя голяма):
Имаше малък град, и малцина мъже в него;
И дойде против него велик цар та го обсади,
И издигна против него големи могили.
Но в него се намери сиромах и мъдър човек,
И той с мъдростта си избави града;
Но никой не си спомни за онзи сиромах човек.
Тогава рекох: Мъдростта струва повече от силата;
А при все това, мъдростта на сиромаха се презира,
И думите му не се слушат.
Думите на мъдрите тихо изговорени се слушат
Повече от вика на онзи, който властвува между безумните.
Мъдростта струва повече от военните оръжия;
А един грешник разваля много добри неща.