1 Соломоновата песен на песните.
2 Нека ме целуне с целувките на устата си,
Защото любовта ти е по-желателна от виното.
3 Твоите масла са благоуханни;
Името ти е ароматно като излеяно масло;
Затова те обичат девиците.
4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе.
Царят ме въведе във вътрешните си стаи;
Ще се радваме и ще се1† веселим за тебе,
Ще спомняме твоята любов повече от виното;
С право те обичат!
5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери,
Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла,
Понеже слънцето ме е припърлило.
Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене,
Поставиха ме пазачка на лозята;
Но своето лозе не опазих.
7 Кажи ми ти, кого люби душата ми,
Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне;
Че защо да съм като една, която се скита
Край стадата на твоите другари?
8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените,
Излез по дирите на стадата
И паси яретата си при шатрите на овчарите.
9 Уподобих те, любезна моя,
На конете от Фараоновите колесници.
10 Красиви са твоите бузи с плетенки,
И шията ти с огърлици.
11 Ще ти направим златни плетеници
Със сребърни копчета.
12 Докато царят седи на трапезата си,
Нардът ми издава благоуханието си.
13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна,
Която лежи между гърдите ми.
14 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка
В лозята на Енгади.
15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си;
Очите ти са като на гълъбите.
16 Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си;
И постелката ни е зеленината.
17 Гредите на къщите ни са кедрови,
Дъските ни са кипарисови.
1 В изданието от 1940 г. "се" липсва.