Сега ще пея на любезния си,
Песен на обичния си за лозето Му.
Любезният ми имаше лозе
На много тлъсто бърдо.
Окопа го, и очисти го от камъните,
И насади го с отбрана лоза,
Съгради кула всред него,
Изкопа още и лин в него;
И очакваше сладко грозде,
Но то роди диво.
И сега, ерусалимски жители и Юдови мъже,
Съдете, моля, между Мене и лозето Ми.
Що повече бе възможно да се направи за лозето Ми,
Което не му направих?
Защо, тогава, докато очаквах да роди сладко грозде,
То роди диво?
И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си;
Ще махна плета му, и то ще се похаби;
Ще разбия оградата му, и то ще се потъпче;
И ще го запустя; не ще да се подреже нито прекопае,
Но ще произведе глогове и шипки;
Ще заповядам още на облаците да не валят дъжд на него.
Защото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом
И Юдовите мъже са садът, който Го зарадва;
И Той очакваше от тях правосъдие, но ето кръвопролитие, -
Правда, но ето вопъл.
Горко на ония, които прибавят къща на къща,
И събират нива с нива, докато не остане място,
И вие си направите да живеете сами всред земята!
Господ на Силите ми казва в ушите:
Наистина много къщи ще запустеят без жители,
Даже големи и хубави къщи;
Защото десет уврата лозе ще дадат само един ват вино,
И един кор* семе ще даде само една ефа* плод,
Горко на ония, които подраняват сутрин, за да търсят спиртно питие,
Които продължават до вечер, догдето ги разпали виното!
И с арфа и псалтир, с тъпанче и свирка,
И с вино са техните угощения;
Но не се взират в делото Господно,
Нито са внимавали на действието на ръцете Му.
Затова Моите люде са закарани в плен, -
Защото нямат знание;
Па и почтените им мъже умират от глад,
И множеството им съхне от жажда,
Затова става преизподнята по-лакома,
И отвори чрезмерно устата си;
И в нея слизат славата им,
И множеството им, и великолепието им,
И ония, които се веселят между тях.
И навежда се долният човек,
И унижава се големецът,
И очите на високоумните се навеждат;
А Господ на Силите се възвишава чрез правосъдие,
И светият Бог се освещава чрез правда.
Тогава агнетата ще пасат както в пасбищата си;
И чужденци ще изядат запустелите места на тлъстите.
Горко на ония, които теглят беззаконието с въжета от лъжи†,
И грехът като с ремъци от товарна кола, -
Които казват: Нека бърза,
Нека ускори делото Си, за да го видим;
И нека приближи и дойде
Възнамеряването от Светия Израилев, за да го разберем!
Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло;
Които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина;
Които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!
Горко на ония, които са мъдри в своите очи,
И които са разумни пред себе си!
Горко на ония, които са юнаци да пият вино,
И силни да подправят спиртно питие, -
Които за дарове оправдават беззаконника -
И отнемат от праведника правото му!
Затова, както огнен пламък пояжда плявата,
И както сламата се губи в пламъка,
Така и техният корен ще стане като гнилота,
И цветът им ще възлезе като прах.
Защото отхвърлиха поуката на Господа на Силите,
И презряха думата на Светия Израилев.
За туй, гневът на Господа пламна против людете Му,
И Той простря ръката Си против тях та ги порази;
Та потреперяха хълмовете,
И техните трупове станаха като смет всред улиците.
При все това, гневът Му не се отвърна,
Но ръката Му е още простряна.
И Той ще издигне знаме за народите от далеч,
И ще засвири за всеки от тях от края на земята;
И, ето, те скоро ще дойдат набързо.
Никой измежду тях не ще се умори нито ще се спъне.
Никой не ще задреме нито ще заспи;
Нито ще се разпаше поясът от кръста им,
Нито ще се скъса ремъкът на обущата им.
Стрелите им са остри, и всичките им лъкове запънати;
Копитата на конете им ще се считат за кремък,
И колелата им за вихрушка.
Ревът им ще бъде като на лъв;
Те ще реват като млади лъвове;
Да! ще реват, и ще сграбчат лова, и ще го завлекат,
И не ще има кой да го отърве.
И в същия ден ще реват против тях като морското бучение;
И ако погледне някой на земята, ето тъмнина и неволя,
И виделината помрачена през облаците й.