1 Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих,
И из Египет повиках сина Си.
2 Колкото повече ги викаха пророците,
Толкова повече те се оттегляха от тях;
Жертвуваха на ваалимите,
И кадяха на ваяните идоли.
3 При това Аз научих Ефрема да ходи
Като го хващат за мишците му;
Но не познаваха, че Аз ги лекувах.
4 Привлякох ги с човешки въжета, с връзки на любов,
И бях за тях като ония, които изваждат хомота от челюстите им,
И сложих храна пред тях.
5 Той няма да се върне в Египетската земя;
Но асириецът ще му бъде цар;
Защото отказаха да се обърнат към Мене.
6 Меч ще свирепее против градовете му
Та ще довърши силите му и ще ги пояде.
Поради собствените им намерения,
7 Людете Ми решително отстъпват от Мене;
Ако и да ги повикат пророците да гледат към Всевишния,
Пак никой не се старае да се изправи.
8 Как да те предам, Ефреме?
Как да те оставя, Израилю?
Как да те направя като Адама?
Как да те поставя като Севоим?
Сърцето Ми се промени дълбоко в Мене,
Милосърдието Ми се запали.
9 Няма да изпълня намерението на пламенния Си гняв,
Няма пак да изтребя Ефрема;
Защото Аз съм Бог, а не човек,
Светият всред тебе,
И няма да дойда при тебе с гняв.
10 Те ще ходят след Господа,
Който ще рикае като лъв;
А когато изрикае,
Тогава чадата ще бързат да дойдат от запад,
11 Ще бързат да дойдат от Египет като птица,
И от Асирийската земя като гълъб;
И ще ги настаня пак в къщите им, казва Господ.
12 Ефрем Ме обкръжава с лъжи,
И Израилевият дом с измама;
И Юда още се колебае спрямо Бога,
Спрямо Светия, който е верен.