1 Горко ми!
Защото съм като последно бране летни плодове,
Като пабирък след гроздобер;
Няма грозд за ядене,
Нито първозрялата смоковница, която душата ми желае.
2 Благочестивият се изгуби от страната,
И няма ни един праведник между човеците;
Всичките причакват за кръв,
Ловят всеки брата си с примка.
3 Двете им ръце се простират към злото за да го вършат прилежно;
Първенецът явява желанието си, и съдията, срещу подарък, се съгласява,
И големецът изказва нечестивата мисъл на душата си;
Така те заедно тъкат работата.
4 Най-добрият между тях е като трън,
Най-праведният е по-бодлив от трънен плет;
Денят предсказан от пазачите ти, сиреч, наказанието ти, настана;
Сега ще изпаднат в недоумение.
5 Не се доверявайте на другар,
Не уповавайте на близък приятел,
Пази вратата на устата си
От лежащата в обятията ти;
6 Защото син презира баща,
Дъщеря се повдига против майка си,
Снаха против свекърва си,
Неприятели на човека са домашните му.
7 Но аз ще погледна към Господа,
Ще чакам Бога на спасението си;
Бог мой ще ме послуша.
8 Не злорадствувай заради мене, неприятелко моя;
Ако падна, ще стана;
Ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина.
9 Ще нося гнева на Господа,
Защото Му съгреших,
Догдето отсъди делото ми
И извърши съдба за мене
Като ме изведе на видело;
Тогава ще видя правдата Му.
10 Тогава и неприятелката ми ще я види,
И срам ще покрие оная, която ми каза:
Где е Господ твоят Бог?
Очите ми ще я видят;
Сега тя ще бъде тъпкана като калта на улиците.
11 Иде ден, когато ще се съградят стените ти!
В същия ден ще се махне надалеч постановеното.
12 В същия ден ще дойдат човеци до тебе от Асирия
И от египетските градове,
И от Египет до Ефрат,
От море до море, и от планина до планина.
13 При все това, земята ще запустее
По причина на жителите си,
Поради плода на делата им.
14 Паси людете Си с жезъла Си,
Стадото, Твоето наследство,
Което живее уединено в леса всред Кармил;
Нека пасат във Васан и в Галаад както в древните дни.
15 Ще му покажа чудесни неща
Както в дните на излизането ти из Египетската земя.
16 Народите, като видят това, ще се посрамят
За всичката си сила;
Ще турят ръка на уста,
Ушите им ще оглушеят.
17 Ще лижат пръстта като змии,
Като земните гадини ще излизат треперещи из дупките си;
Ще дохождат със страх при Господа нашия Бог,
И ще се уплашат поради Тебе.
18 Кой е Бог като Тебе,
Който прощава беззаконие,
И не се взира в престъплението
На останалите от наследството Си?
Не държи гнева Си винаги,
Защото Му е угодно да показва милост.
19 Изново Той ще се смили за нас,
Ще стъпче беззаконията ни;
И Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини.
20 Ще покажеш вярност към Якова,
И милост към Авраама,
Както си се клел на бащите ни от древните дни.1
1 В изданието от 1940 г. ст.20 е част от ст.19 - печатна грешка.