1 А арадският цар, ханаанецът, който живееше към юг, като чу, че Израил иде през пътя Атарим воюва против Израиля, и хвана от тях пленници.
2 И Израил направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш тия люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.
3 И Господ послуша гласа на Израиля и му предаде ханаанците; и те ги погубиха и разориха градовете им. И мястото се нарече Хорма1.
4 А когато отпътуваха от планината Ор, по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, людете излязоха от търпение в душата си поради пътя.
5 И людете говориха против Бога и против Моисея, казвайки: Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб.
6 За това Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та измряха много люде от Израиля.
7 Тогава людете дойдоха при Моисея и казаха: Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за людете.
8 И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив.
9 И тъй, Моисей направи медна змия и я тури на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив.
10 Тогава израилтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.
11 И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.
12 От там отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.
13 От там отпътуваха и разположиха стан оттатък реката Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.
14 За това е казано в книгата на Господните войни: -
Ваев в Суфа
И потоците на Арнон,
15 И течението на потоците,
Което се простира до селището Ар
И допира границата на Моав.
16 А от там дойдоха при Вир2. Тоя е кладенецът, за който Господ рече на Моисея: Събери людете, и ще им дам вода.
17 Тогава Израил изпя тая песен: -
Бликай, о кладенче; пейте за него;
18 Кладенец изкопаха първенците,
Благородните от людете изкопаха,
Чрез заповед на законодателя; с жезлите си.
А от пустинята отидоха в Матана,
19 и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,
20 а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон3†.
21 Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:
22 Остави ме да замина през земята ти; няма да свръщаме ни по нивите ни по лозята; не щем да пием вода от кладенците; през царевия друм ще вървим, докато преминем твоите предели.
23 А Сион не пусна Израиля да мине през пределите му; но Сион събра всичките си люде, излезе та се опълчи срещу Израиля в пустинята, и дойде в Яса та воюва против Израиля.
24 Но Израил го порази с острото на ножа, и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше крепка.
25 Израил завладя всички тия градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.
26 Понеже Есевон бе град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му всичката му земя до Арнон.
27 За това, ония, които говорят с притчи, казват: -
Дойдете в Есевон;
Да се съгради и да се закрепи града Сионов;
28 Защото огън излезе от Есевон,
Пламък из града Сионов;
Пояде Ар моавски,
И първенците на високите места на Арнон.
29 Горко ти, Моаве!
Погина ти, Хамосови люде!
Даде синовете си на бяг
И дъщерите си на плен
При Сиона аморейския цар.
30 Ние ги застреляхме;
Есевон погина до Девон;
И запустихме ги до Нофа,
Която се простира до Медева.
31 Така Израил се засели в земята на аморейците.
32 После Моисей изпрати човеци да съгледат Язир; и, като превзеха селата му, изпъдиха аморейците, които бяха в тях.
33 Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и всичките му люде, на бой в Едраи.
34 Но Господ рече на Моисея: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, всичките му люде и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.
35 И тъй, поразиха него, синовете му и всичките му люде, догдето не му остана ни един оцелял; и завладяха земята му.
1 Т.е., Проклетия, или, Погибел.
2 Т.е., Кладенец.
3 Т.ест: Пустинята.