1 И рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа;1
2 и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен.
3 Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена.2
4 И тръгна Аврам, както му каза Господ, а с него заедно тръгна и Лот. Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.
5 И взе Аврам със себе си жена си Сара, братанеца си Лота и всичкия имот, що бяха спечелили, и колкото души бяха придобили в Харан; и излязоха, за да идат в Ханаанската земя; и стигнаха в Ханаанската земя.
6 Аврам премина (надлъж) тая земя до мястото Сихем, до дъбравата Море: в тая земя тогава (живееха) хананейци.3
7 И яви се Господ на Аврама и (му) рече: тая земя ще дам на потомството ти. И съгради там (Аврам) жертвеник на Господа, Който му се яви.4
8 Оттам той тръгна към планината, на изток от Ветил; и постави шатрата си тъй, че Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и съгради там жертвеник Господу и призова името на Господа (Който бе му се явил).5
9 И дигна се Аврам, та продължи пътя си към юг.
10 И настана глад в оная земя. И слезе Аврам в Египет, да поживее там, понеже гладът се усили в оная земя.
11 А когато се приближаваше до Египет, рече на жена си Сара: ето, аз зная, че ти си жена хубава;
12 и египтяни, като те видят, ще рекат: тази е негова жена; и ще ме убият, а тебе ще оставят жива;
13 затова кажи, че ми си сестра, та да помина добре покрай тебе, и да ми остане жива душата чрез тебе.6
14 И когато дойде Аврам в Египет, египтяни видяха, че Сара е много хубава жена;
15 видяха я и фараоновите велможи и я похвалиха на фараона; и я взеха в дома фараонов.
16 И покрай нея Аврам поминуваше добре; и той имаше дребен и едър добитък и осли, слуги и слугини, мъски и камили.7
17 Но Господ порази с тежки удари фараона и дома му поради Сара, жената Аврамова.8
18 Тогава фараонът повика Аврама и рече: какво стори с мене? защо ми не обади, че тя е твоя жена?
19 Защо каза: сестра ми е? Аз щях да си я взема за жена. А сега, на ти жената: вземи (я) и си върви.
20 И отреди фараонът за него човеци, та изпроводиха него, и жена му, и всичко, що имаше (и Лота с него).
2 Бит. 18:18, 22:18, 26:4, Гал. 3:8, 3:16
4 Бит. 13:15, 15:7, 15:18, 26:3-4, Втор. 34:4