1 Но Сара, жена на Аврама, му не раждаше. Тя имаше слугиня египтянка, на име Агар.
2 И рече Сара на Аврама: ето Господ заключи утробата ми, за да не раждам; затова влез при слугинята ми; може би, ще имам деца от нея. Аврам послуша думите Сарини.
3 След като Аврам бе преседял десет години в Ханаанската земя, Аврамовата жена Сара взе слугинята си, египтянката Агар, и я даде на мъжа си Аврама за жена.
4 Той влезе при Агар, и тя зачена. А като видя, че зачена, тя взе да презира господарката си.
5 И рече Сара на Аврама: за обидата ми ти си виноват; аз дадох слугинята си в твоите обятия; а тя, като видя, че зачена, взе да ме презира; нека Господ бъде съдия между мене и тебе.
6 Аврам рече на Сара: ето, твоята слугиня е в ръцете ти; прави с нея, каквото щеш. И Сара взе да я притеснява, и тя побягна от нея.
7 И Ангел Господен я намери при извора в пустинята, при извора на пътя към Сур.
8 И рече (й Ангелът Господен): Агар, слугиньо Сарина! откъде си дошла и къде отиваш? Тя отговори: бягам от лицето на господарката си Сара.
9 Ангелът Господен й рече: върни се при господарката си и й се покори.
10 И пак й рече Ангелът Господен: ще умножа и преумножа твоето потомство тъй, че от множество не ще може да се изброи.
11 И още й рече Ангелът Господен: ето, ти си трудна, и ще родиш син, и ще го наречеш с име Измаил; защото Господ чу твоето страдание;
12 той ще бъде между човеците като див осел; ръцете му ще бъдат против всички, и ръцете на всички - против него; ще живее пред лицето на всичките си братя.
13 И нарече (Агар) Господа, Който й говореше, с това име: Ти си Бог, Който благосклонно ме погледна. Защото тя си рече: наистина тук видях изотзад Оногова, Който благосклонно ме погледна.
14 Затова тоя извор се нарече Беер-лахай-рои1. Той се намира между Кадес и Баред.2
15 Агар роди Авраму син: и (Аврам) нарече сина си, който се роди от Агар, с име Измаил.3
16 Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар му роди Измаила.
1 Извор на Живия. Който благосклонно ме поглежда.