1 Иосиф не можеше повече да се сдържа пред всички, които стояха около него, и викна: отстранете всички от лицето ми. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.1
2 И заплака с висок глас, та чуха египтяните, чу и домът фараонов.
3 Иосиф каза на братята си: аз съм Иосиф! Жив ли е още баща ми? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха пред него.
4 И рече Иосиф на братята си: приближете се до мене. Те се приближиха. Той рече: аз съм Иосиф, вашият брат, когото вие продадохте в Египет;2
5 но сега не скърбете и не жалете, задето сте ме продали тука, защото Бог ме прати пред вас, за да запазя живота ви;3
6 защото тази е втора година, откак е глад по земята: (остават) още пет години, в които не ще се ни оре, ни жъне;
7 Бог ме изпрати пред вас, за да ви оставя на земята и да запазя живота ви с голямо избавление.
8 И тъй, не вие ме пратихте тука, но Бог, Който ме и постави баща на фараона и господар на целия му дом и началник над цялата Египетска земя.4
9 Идете по-скоро при баща ми и му кажете: тъй каза син ти Иосиф: Бог ме постави господар над цял Египет; дойди при мене, не се бави;5
10 ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене, ти, и синовете ти, и твоите внуци, и дребният и едрият ти добитък, и всичко твое;6
11 и ще те изхраня там, защото глад ще има още пет години, та да не паднеш в немотия, ти, и домът ти, и всичко твое.
12 И ето, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста говорят с вас;
13 а на баща ми кажете за всичката ми слава в Египет и за всичко, що видяхте, и доведете по-скоро баща ми тука.
14 И хвърли се върху шията на брата си Вениамина, и плака; плака и Вениамин на неговата шия.7
15 И целува всичките си братя и плака, като ги прегръщаше. След това говориха с него братята му.8
16 Дойде слух до фараоновия дом, че Иосифовите братя пристигнали; и драго беше на фараона и на служителите му.
17 И рече фараонът на Иосифа: кажи на братята си: ето какво ще направите: натоварете добитъците си (с жито) и вървете в Ханаанската земя;
18 и вземете баща си и семействата си и дойдете при мене; аз ще ви дам най-доброто (място) в Египетската земя, и вие ще ядете тлъстината на тая земя.9
19 На тебе пък заповядвам да им кажеш: направете това: вземете си от Египетската земя колесници за децата и жените си, доведете баща си и дойдете;
20 и не жалете вещите си, защото аз ще ви дам каквото има най-добро от цялата Египетска земя.
21 Тъй и направиха синовете Израилеви. Иосиф им даде колесници, според заповедта фараонова, даде им и храна за път;10
22 всекиму от тях даде дрехи по две премени, а на Вениамина даде триста сребърника и пет премени;
23 също и на баща си прати десет осела, натоварени с най-добри египетски произведения, и десет ослици, натоварени с жито, хляб и храна за по път на баща си.
24 Тогава изпрати братята си, и те тръгнаха, като им поръча: недейте се кара по пътя.
25 И тръгнаха те от Египет, и стигнаха в Ханаанската земя при баща си Иакова,
26 и му известиха, като рекоха: Иосиф (син ти) е жив и сега господарува над цялата Египетска земя. Сърцето му трепна, обаче им не вярваше.
27 А когато му предадоха всичко, що им бе казал Иосиф, и когато видя колесниците, които бе изпратил Иосиф, за да го вземат, тогава се съживи духът на баща им Иакова,
28 и рече Израил; стига (ми това), син ми Иосиф е още жив; ще отида и ще го видя, преди да умра.11
9 Бит. 47:6, 47:11, Пс. 144:14, 147:3
10 Деян. 7:14
11 Бит. 46:30