1 Саруевият син Иоав забеляза, че сърцето на царя се обърна към Авесалома.
2 Иоав прати в Текоя и доведе оттам една умна жена и каза й: престори се, че плачеш; облечи жалейна дреха, не се мажи с дървено масло, и се представи за жена, която е оплаквала много дни мъртвец;1
3 па иди при царя и му кажи тъй и тъй. И Иоав вложи в устата й, какво да каже.
4 И жената текоянка влезе при царя, падна ничком наземи, поклони се и каза: помогни, царю, помогни!2
5 Царят я попита: какво ти е? И тя отговори: вдовица съм (отколе), мъж ми умря;
6 рабинята ти имаше двама синове; те се скараха на полето, нямаше кой да ги разтърве, и единият удари другия и го уби.
7 И ето, целият род въстана против рабинята ти и казва: предай тогова, който уби брата си, ние ще го убием заради душата на брата му, която той погуби, и ще изтребим дори и наследника. И тъй, те ще угасят искрата, що ми още остава, за да не оставят на мъжа ми име и потомство по земното лице.3
8 И царят каза на жената: иди си спокойно вкъщи, аз ще дам заповед за тебе.
9 Но жената текоянка каза на царя: върху мене, царю, мой господарю, да бъде вината и върху бащиния ми дом, а царят и престолът му са невинни.
10 И царят каза: доведи ми оногова, който бъде против тебе, и той вече няма да те докосне.
11 Тя каза: закълни се, царю, в Господа, твоя Бог, че не ще се умножат отмъстителите за кръв и не ще погубят сина ми. И царят каза: жив ми Господ! ни косъм от твоя син няма да падне на земята.4
12 И жената каза: позволи на рабинята си да каже още една дума на своя цар-господар.
13 Той рече: говори. И жената каза: защо мислиш тъй против Божия народ? Царят, като каза тая дума, сам се обвини, задето не връща своя изгнаник.
14 Ние ще умрем и ще станем като разляна на земята вода, която не може да се събере; но Бог не желае да погуби душата и се грижи да не отхвърли от Себе Си и отхвърления.5
15 И сега аз дойдох да кажа на царя, моя господар, тия думи, защото народът ме плаши; и твоята рабиня си каза: ще поговоря с царя, дали не ще постъпи той според думата на рабинята си;
16 царят бездруго ще изслуша и ще избави рабинята си от ръката на ония, които искат да ме премахнат, заедно със сина ми, от Божието наследие.6
17 И твоята рабиня си каза: думата на моя господар-цар нека ми бъде утеха, защото моят господар-цар е като ангел Божий, и може да изслуша доброто и лошото. И Господ, Бог твой, ще бъде с тебе.7
18 Царят отговори и каза на жената: не крий от мене това, за което ще те попитам. И жената каза: говори, господарю мой, царю.
19 И царят каза: във всичко това не е ли с тебе ръката на Иоава? Жената отговори и каза: да ти е жива душата, господарю мой, царю; от това, що каза моят господар-цар, не може да има отклонение ни надясно, ни наляво; наистина, твоят раб Иоав ми заповяда и той вложи в устата на рабинята ти всички тия думи;
20 твоят раб Иоав ме научи, да дам чрез притча такъв изглед на тая работа. Но моят господар (царят) е мъдър, както е мъдър Ангел Божий, та знае всичко, що е на земята.8
21 И царят каза на Иоава: ето, аз направих (според думата ти), иди, прочее, върни момъка Авесалома.
22 Тогава Иоав падна ничком наземи и се поклони, и благослови царя, думайки: сега рабът ти знае, че е намерил благоволение пред твоите очи, господарю мой, царю, понеже царят постъпи според думата на своя раб.9
23 И стана Иоав, та отиде в Гесур и доведе Авесалома в Иерусалим.10
24 И царят каза: нека се върне в къщата си, но лицето ми да не вижда. И Авесалом отиде в къщата си, ала царското лице не видя.
25 Между всички израилтяни нямаше такъв хубавец, като Авесалома, и толкова похваляван като него: от ходилото на нозете до върха на главата му у него нямаше недостатък.11
26 Когато острижеше косата си, а той я стрижеше всяка година, понеже му тежеше, - то космите от главата му тежаха двеста сикли според царската теглилка.12
27 И на Авесалома се родиха трима синове и една дъщеря, на име Тамар; тя беше жена хубавица (и стана жена на Ровоама, Соломонов син, и му роди Авия).13
28 И стоя Авесалом в Иерусалим две години, но царевото лице не видя.
29 И Авесалом прати за Иоава, за да го проводи при царя; но той не рачи да дойде при него. Проводи и втори път, но той не рачи да дойде.
30 И (Авесалом) каза на слугите си: виждате ли нивата на Иоава до моята? той има там ечемик; идете и я изгорете с огън. И Авесаломовите слуги изгориха с огън оная нива. (И дойдоха слугите на Иоава при него, раздраха дрехите си, и казаха: Авесаломовите слуги изгориха нивата ти с огън.)
31 И стана Иоав, и отиде при Авесалома вкъщи и му каза: защо твоите слуги са изгорили нивата ми с огън?
32 И Авесалом отговори на Иоава: ето, аз пращах за тебе и казах: дойди тука, и аз ще те проводя при царя да кажеш: защо съм дошъл от Гесур? По-добре щеше да бъде да останех там. Аз искам да видя лицето на царя. Ако пък съм виновен, убий ме.
33 Иоав отиде при царя и му разказа това. Царят повика Авесалома. Той дойде при царя, (поклони му се) и падна ничком наземи пред царя. И царят целуна Авесалома.
1 2 Царств. 23:26, 2 Парал. 11:6
2 1 Царств. 20:41, 2 Царств. 1:2, 9:6
3 Числ. 35:19, 35:21, Втор. 19:12, 2 Царств. 21:17
5 Иез. 18:32, 33:11
7 1 Царств. 29:9, 2 Царств. 19:27
8 Ест. 5:2
10 1 Парал. 3:2, 2 Царств. 13:37