Втора книга Царства - Глава  3

  1 Разпрата между Сауловия дом и Давидовия дом трая дълго. Давид все повече се усилваше, а Сауловият дом все повече отслабваше.1

  2 На Давида се родиха синове (шест) в Хеврон. Първороден му беше Амнон от изреелката Ахиноама,2

  3 а втори (син) му беше Далуйа от кармелитката Авигея, бивша Навалова жена; трети - Авесалом, син на Мааха, дъщеря на Талмая, гесурския цар;3

  4 четвърти - Адония, син от Агита; пети - Сафатия, син от Авитала;4

  5 шести - Иетераам от Егла, Давидова жена. Те се родиха на Давида в Хеврон.5

  6 Докле траеше разпрата между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир поддържаше Сауловия дом.

  7 Саул имаше наложница, по име Рицпа, дъщеря на Айя. (И Авенир влезе при нея.) И каза (Иевостей) на Авенира: защо влезе при бащината ми наложница?6

  8 Авенир страшно се разсърди от думите на Иевостея и каза: нима аз съм песя глава? Аз днес сторих милост към дома на баща ти Саула, към братята му и приятелите му против Иуда, и не те предадох в ръцете на Давида, а ти сега заради една жена търсиш в мене грях.7

  9 Нека Бог стори това и това на Авенира и още повече да стори! Както Господ се кле на Давида, тъй и ще сторя (днес) за него:

10 ще отнема царството от Сауловия дом и ще поставя Давидовия престол над Израиля и над Иуда, от Дан до Вирсавия.8

11 И Иевостей не можа да отвърне на Авенира, понеже се боеше от него.

12 И Авенир прати от своя страна пратеници до Давида (в Хеврон, дето се намерваше,) да кажат: чия е тая земя? да кажат още: сключи с мене съюз, и ръката ми ще бъде с тебе, за да обърна към тебе целия израилски народ.

13 И (Давид) каза: добре, ще сключа с тебе съюз, само за едно те моля, именно - ти няма да видиш лицето ми, ако не доведеш със себе си Мелхола, Сауловата дъщеря, когато дойдеш да се видиш с мене.

14 И Давид прати пратеници до Иевостея, Саулов син, да кажат: върни жена ми Мелхола, която аз придобих за сто филистимски краеобрязъци.9

15 Тогава Иевостей прати, та я взе от мъжа й Фалтия, Лаишев син.10

16 С нея тръгна и мъж й и с плач я придружи до Бахурим; но Авенир му каза: върни се. И той се върна.

17 И Авенир се обърна към старейшините Израилеви, думайки: и вчера и завчера вие искахте Давид да ви бъде цар;

18 направете това сега, защото Господ е казал на Давида: чрез ръката на Моя раб Давида ще спася народа Си Израиля от ръката на филистимци и от ръката на всичките му врагове.11

19 Същото говори Авенир и на вениаминци. И отиде Авенир в Хеврон, за да обади на Давида всичко, що желаеха Израил и целият Вениаминов дом.12

20 Авенир дойде при Давида в Хеврон и заедно с него двайсет мъже, и Давид даде угощение на Авенира и на людете, що бяха с него.

21 И Авенир каза на Давида: ще стана и ще ида да събера около господаря си царя целия израилски народ, и те ще встъпят в завет с тебе, и ти ще царуваш над всички, както желае душата ти. И Давид отпусна Авенира, и той си отиде смиром.

22 И ето, Давидовите слуги заедно с Иоава се завърнаха от похода и донесоха със себе си голяма плячка; но Авенира го нямаше вече при Давида в Хеврон, защото Давид го беше отпратил, и той си бе отишъл смиром.13

23 Когато Иоав и цялата войска, която бе ходила с него, дойдоха, разказаха на Иоава: дохожда Авенир, Нировият син, при царя, и той го отпрати, и оня си отиде смиром.

24 И Иоав дойде при царя и каза: какво си направил? Ето, Авенир дохождал при тебе, защо си го отпратил, и той си е отишъл?

25 Ти знаеш Авенира, Нировия син: той е дохождал да те излъже, да узнае, къде влизаш и излизаш, и да разузнае всичко, що вършиш.14

26 Иоав излезе от Давида и прати бързоходци след Авенира; и те го върнаха от кладенеца Сира, без да знае Давид.

27 Когато Авенир се върна в Хеврон, Иоав го отведе навътре от вратата, уж да говори с него тайно, и там го прободе в корема. И Авенир умря за кръвта на Асаила, Иоавовия брат.15

28 Отпосле, като чу Давид за това, каза: не съм виновен аз и царството ми пред Господа вовеки за кръвта на Авенира, Нировия син;

29 нека тя падне върху главата на Иоава и върху целия му бащин дом; нека в дома на Иоава има винаги човек със семетечение, или прокажен, или който се подпира на тояга, или който пада от меч, или който се нуждае за хляб.16

30 А Иоав и брат му Авеса убиха Авенира, задето той уби брата им Асаила в битката при Гаваон.17

31 И Давид каза на Иоава и на всички люде, които бяха с него: раздерете дрехите си и се облечете във вретища и оплаквайте Авенира. И цар Давид вървя след носилото му.18

32 Когато погребаха Авенира в Хеврон, царят плака с висок глас над Авенировия гроб; плака и целият народ.

33 И царят оплака Авенира, нареждайки: нима като един невредник трябваше да умре Авенир?

34 ръцете ти не бяха свързани, нозете ти не бяха оковани; и ти падна, както падат от разбойници. И целият народ начена още повече да го оплаква.

35 И целият народ дойде да предложи на Давида хляб, докле още не бе мръкнало, но Давид се закле, думайки: нека Бог ми стори това и това и още повече да ми стори, ако вкуся хляб или друго нещо до залез-слънце.19

36 И целият народ узна това, и това му се понрави, и всичко, що вършеше царят, нравеше се на целия народ.

37 И оня ден целият народ и всички израилтяни узнаха, че убийството на Авенира, Нировия син, не бе излязло от царя.

38 И царят каза на слугите си: знаете ли, че днес един вожд и велик мъж падна у Израиля?20

39 Аз сега съм още слаб, ако и да съм помазан за цар, а тия люде, Саруевите синове, са по-силни от мене; ала на оногова, който върши зло, Господ да възвърне според злобата му.21


Предишна глава Следваща глава


1 2 Царств. 5:10

2 1 Парал. 3:1

3 1 Парал. 3:1-2

4 3 Царств. 1:5

5 1 Парал. 3:3

6 2 Царств. 21:8

7 1 Царств. 24:15, 2 Царств. 9:8, 16:9

8 Съд. 20:1, 1 Царств. 3:20, 2 Царств. 17:11

9 1 Царств. 18:27

10 1 Царств. 25:44

11 2 Царств. 5:2

12 1 Парал. 12:29

13 2 Царств. 4:1

14 2 Царств. 10:3

15 2 Царств. 2:23, 20:10, 3 Царств. 2:5, 2:32

16 3 Царств. 2:33, Лев. 15:2, 4 Царств. 5:27

17 2 Царств. 2:23, 3 Царств. 2:5

18 Иоил 2:13

19 2 Царств. 19:13

20 1 Царств. 26:15

21 Пс. 61:13, 3 Царств. 2:32

 


Предишна глава Проект BGphpBible 2.3.6, поддържан от: vanyog.com. Следваща глава