1 Тогава Соломон свика при себе си в Иерусалим старейшините Израилеви и всички коленоначалници, родоначалници на синовете Израилеви, за да пренесат ковчега на завета Господен от Давидовия град, сиреч Сион.1
2 И събраха се на празника при цар Соломона всички израилтяни в месец атаним, който е седмият месец.2
3 Дойдоха всички старейшини Израилеви; и свещениците вдигнаха ковчега3
4 и понесоха ковчега Господен и скинията на събранието и всички свещени вещи, що бяха в скинията; и носеха ги свещеници и левити.4
5 А цар Соломон и с него целият израилски събор, който се бе събрал при него, вървяха пред ковчега, принасяйки жертви от дребен и едър добитък, които не беше възможно да се изброят и сметнат поради множеството им.5
6 Свещениците внесоха ковчега на завета Господен на мястото му, в давира на храма, в Святая-Святих, под крилете на херувимите.6
7 Защото херувимите простираха криле над мястото на ковчега, и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.
8 Върлините се издаваха тъй, че главиците им се виждаха из светилището пред давира, ала не излизаха навън; те са там и доднес.
9 В ковчега нямаше нищо, освен двете каменни скрижали, които Моисей бе положил вътре на Хорив, когато Господ сключи завет със синовете Израилеви, след като бяха излезли от Египетската земя.7
10 Когато свещениците излязоха из светилището, облак изпълни дома Господен.8
11 И свещениците не можеха да стоят на службата поради облака, понеже сиянието Господне изпълни храма Господен.9
12 Тогава Соломон рече: Господ каза, че благоволи да живее в мъгла;10
13 съградих храм Тебе за жилище, място, дето да пребиваваш довека.
14 И царят се обърна с лицето си, и благослови цялото събрание израилтяни - цялото събрание израилтяни стоеше -11
15 и каза: благословен да бъде Господ, Бог Израилев, Който каза с устата Си на баща ми Давида, и казаното днес изпълни с ръката Си! Той бе казал:
16 от оня ден, когато изведох Моя народ Израиля из Египет, Аз не избрах град ни в едно коляно Израилево, за да се построи дом, дето да пребъдва името Ми; (а избрах Иерусалим, та в него да пребъдва името Ми;) избрах Давида, той да бъде над Моя народ Израиля.12
17 Баща ми Давид имаше на сърце да построи храм на името на Господа, Бога Израилев;13
18 но Господ каза на баща ми Давида: ти имаш на сърце да построиш храм на името Ми; хубаво, че това ти е на сърце;
19 обаче, не ти ще построиш храм, а твоят син, който е излязъл от чреслата ти, - той ще съгради храм на името Ми.14
20 И Господ изпълни словото Си, което бе изрекъл; аз се издигнах на мястото на баща си Давида и седнах на престола Израилев, както каза Господ, и построих храм на името на Господа, Бога Израилев;15
21 и приготвих там място за ковчега, в който е заветът на Господа, що бе сключил с нашите отци, когато ги изведе из Египетската земя.
22 И застана Соломон пред жертвеника Господен, пред цялото събрание израилтяни, дигна ръце към небето16
23 и рече: Господи, Боже Израилев! няма бог подобен на Тебе нито на небето горе, нито на земята долу; Ти пазиш завет и милост към рабите Си, които ходят пред Тебе от все сърце.
24 Ти изпълни на Своя раб Давида, моя баща, това, що му бе говорил; каквото бе изрекъл с устата Си, днес го извърши с ръката Си.17
25 И сега, Господи, Боже Израилев, изпълни на Своя раб Давида, мой баща, каквото бе му говорил, думайки: пред лицето Ми не ще престане да излиза от тебе мъж, седящ на Израилевия престол, стига само синовете ти да се държат о пътя си, ходейки пред Мене тъй, както ти ходеше пред Мене.18
26 И сега, Боже Израилев, да бъде вярно словото Ти, що си изрекъл на Своя раб Давида, моя баща!19
27 Наистина, нима Бог ще живее на земята? Небето и небето на небесата не Те побират, толкова по-малко тоя храм, който съм построил (на Твоето име);20
28 но погледни милостно към молитвата на Твоя раб и към молбата му, Господи, Боже мой! чуй зова и молитвата, с която Твоят раб Те умолява днес.
29 Да бъдат очите Ти отворени към тоя храм денем и нощем, към това място, за което си казал: името Ми ще бъде там; чуй молитвата, с която ще се моли Твоят раб на това място.21
30 Чуй молбата на Твоя раб и на Твоя народ Израиля, когато те ще се молят на това място; чуй от мястото на Твоето обиталище, от небесата, чуй и помилувай.22
31 Кога някой съгреши против ближния си, и поискат от него клетва, за да се закълне, и заради клетвата дойдат пред Твоя жертвеник в тоя храм,23
32 тогава чуй от небето и извърши съд над Своите раби; обвини виновния, като стовариш върху главата му неговата постъпка, и оправдай правия, като му въздадеш според правдата му.24
33 Когато Твоят народ Израил бъде поразен от неприятели, задето е съгрешил пред Тебе, и когато те се обърнат към Тебе и изповядат името Ти и искат и Те молят в тоя храм, -25
34 чуй тогава от небето и прости греха на Твоя народ Израиля, и ги върни в земята, която си дал на отците им.
35 Кога се заключи небето и няма дъжд, задето ще съгрешат пред Тебе, и кога се помолят на това място, изповядат името Ти и се обърнат от греха си, понеже си ги смирил, -26
36 чуй тогава от небето и прости греха на Своите раби и на Своя народ Израиля, като им покажеш добрия път, по който да ходят, и прати дъжд върху Твоята земя, която си дал народу Си за наследие.27
37 Глад ли бъде по земята, или мор, палещ вятър ли, главня, скакалци, или гъсеници, неприятел ли го стесни в земята му, някаква неволя ли се появи, или болест, -28
38 при всяка молитва, при всяка молба, която иде от който и да е човек у целия Твой народ Израиля, кога почувствуват болка в сърцето си и прострат ръце към тоя храм,
39 чуй от небето, от мястото на Твоето обиталище, и помилувай; направи и въздай всекиму според пътищата му, както видиш сърцето му, понеже само Ти познаваш сърцата на всички човечески синове;29
40 за да се боят от Тебе през всички дни, докле живеят на земята, която си дал на отците ни.
41 Ако и някой другородец, който не е от Твоя народ Израиля, дойде от далечна земя заради Твоето име, -30
42 защото ще чуят за Твоето велико име, за Твоята силна ръка и за Твоята простряна мишца, - дойде и се помоли в тоя храм,
43 чуй от небето, от мястото на Своето обиталище, и стори всичко, за каквото другородецът Те призове, та всички земни народи да знаят Твоето име, за да се боят от Тебе, както Твоят народ Израил, да знаят, че тоя храм, който съградих аз, е наречен на Твое име.31
44 Кога Твоят народ излезе на война против своя враг по пътя, по който го пратиш, и се помоли Господу, като се обърне към града, който Ти си избрал, и към храма, който построих на Твое име,32
45 тогава чуй от небето молитвата им и молбата им и стори, каквото е тям потребно.33
46 Кога съгрешат пред Тебе, - защото няма човек, който да не греши, - и Ти им се разгневиш и ги предадеш на враговете, и ония, които са ги пленили, ги отведат в неприятелска земя, далечна или близка;34
47 и кога в земята, дето ще бъдат в плен, дойдат на себе си, обърнат се и Ти се помолят в земята на ония, които са ги пленили, думайки: "съгрешихме, сторихме беззаконие, виновни сме";
48 и кога се обърнат към Тебе от всичкото си сърце и от всичката си душа в земята на враговете, които са ги пленили, и Ти се помолят, като се обърнат към своята земя, която си дал на отците им, към града, който си избрал, и към храма, който построих на Твое име, -35
49 тогава чуй от небето, от мястото на Твоето обиталище, молитвата и молбата им, стори, каквото е тям потребно;
50 и прости на Твоя народ, каквото е съгрешил пред Тебе и всичките му престъпления, които е извършил пред Тебе, и възбуди състрадание към тях у ония, които са ги пленили, та да бъдат милостиви към тях:
51 защото те са Твой народ и Твой дял, който Ти изведе из Египет, из желязната пещ.36
52 Нека (ушите Ти и) очите Ти бъдат отворени за молбата на Твоя раб и за молитвата на Твоя народ Израиля, за да ги чуваш всякога, кога Те призовават,37
53 защото Ти си ги отделил за Свой дял измежду всички земни народи, както си рекъл чрез Моисея, Твоя раб, когато изведе отците ни от Египет, Владико Господи!38
54 След като Соломон произнесе към Господа цялата тая молитва и молба, както бе коленичил, стана отпред жертвеника Господен, с ръце прострени към небето.39
55 И, изправен, благослови цялото събрание израилтяни, с висок глас думайки:
56 благословен да бъде Господ (Бог), Който даде спокойствие на Своя народ Израиля, както бе говорил! Не остана неизпълнена ни една дума от всички Негови благи думи, които бе изрекъл чрез Своя раб Моисея;40
57 нека бъде с нас Господ, Бог наш, както бе с отците ни; да ни не оставя, да ни не напуща,41
58 скланяйки сърцата ни към Себе Си, за да вървим по всичките Му пътища и да пазим заповедите Му, уставите Му и законите Му, които е заповядал на отците ни.42
59 И тия думи, с които се молих пред Господа (днес), нека бъдат близки до Господа, нашия Бог, денем и нощем, за да върши Той, каквото е нужно за Неговия раб и за Неговия народ Израиля всеки ден,43
60 та да познаят всички народи, че Господ е Бог, и няма други, освен Него.44
61 Нека сърцето ви бъде напълно предадено на Господа, нашия Бог, за да ходите по наредбите Му и да пазите заповедите Му, както днес.
62 Тогава царят и всички израилтяни с него принесоха жертва Господу.45
63 Соломон закла за мирна жертва, която принесе Господу, двайсет и две хиляди едър добитък и сто и двайсет хиляди дребен добитък. Тъй царят и всички синове Израилеви осветиха храма Господу.46
64 В същия ден царят освети средната част на двора, който е пред храма Господен, като извърши там всесъжение и хлебен принос и като възнесе тлъстината от мирните жертви, понеже медният жертвеник, който е пред Господа, беше малък да побере всесъженията, хлебния принос и тлъстината от мирните жертви.47
65 Така Соломон прави празник, и цял Израил с него - събор голям, който се бе стекъл от входа в Емат до Египетската река, пред Господа, нашия Бог; правиха празник (и ядоха, и пиха и се молиха пред Господа, нашия Бог в съградения храм) седем дена и още седем дена, сиреч четиринайсет дена.48
66 В осмия ден Соломон разпусна народа. Всички благословиха царя и си отидоха по шатрите си, като се радваха и веселяха в сърцето си за всичко добро, което Господ стори на Своя раб Давида и на Своя народ Израиля.49
2 Лев. 23:34, Втор. 16:13, 2 Парал. 7:9
10 2 Парал. 6:1
11 2 Парал. 6:3
12 4 Царств. 21:4, 2 Парал. 6:5-6
18 2 Царств. 7:12, 7:16
20 2 Парал. 6:18, Ис. 66:1, Иер. 23:24
21 Втор. 12:11, 3 Царств. 9:3, 4 Царств. 21:4
22 3 Ездр. 7:38
24 2 Парал. 6:23, Втор. 25:1, Иез. 9:10
27 2 Парал. 6:27, Пс. 85:11, Притч. 9:6
28 Лев. 26:16
29 1 Царств. 16:7, 2 Парал. 6:20, Пс. 7:10
30 2 Парал. 6:32, Деян. 8:27, Втор. 3:24
31 Ис. 56:7, Мат. 21:13
34 Екл. 7:20, 1 Иоан 1:8, Притч. 20:9, 3 Ездр. 8:35
35 Втор. 30:2, 2 Парал. 6:37, Иез. 8:16
36 Втор. 4:20
38 Изх. 19:5
39 2 Парал. 7:1
40 Втор. 12:10, Иис. Нав. 21:45, 23:14
41 Пс. 9:11
42 Пс. 118:112, 140:4
43 Пс. 147:8
45 2 Парал. 7:4
46 2 Парал. 7:5
47 2 Парал. 4:1, 7:7
48 2 Парал. 7:8, Числ. 34:5, 34:8, Лев. 23:34