Четвърта книга Царства - Глава  22

  1 Иосия беше на осем години, когато се възцари, и царува в Иерусалим трийсет и една година; майка му се казваше Иедида, дъщеря на Адаия, от Боцкафа.1

  2 Той вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, във всичко ходеше по пътя на отца си Давида и не се отклоняваше ни надясно, ни наляво.2

  3 Когато беше на осемнайсет години, цар Иосия прати писаря Шафан, син на Ацалия, Мешуламов син, в дома на Господа, като рече:3

  4 иди при първосвещеник Хелкия, нека преброи среброто, донесено в дома Господен, което са събрали от народа пазачите при прага,4

  5 и да го дадат в ръцете на разпоредниците, поставени при храма Господен, а те да го раздадат на работниците в дома Господен за поправка на повредите в дома,5

  6 на дърводелците, на каменарите, на зидарите и за купуване дървета и дялани камъни за поправка на дома;

  7 но да се не иска от тях сметка за среброто, предадено в ръцете им, понеже те постъпват честно.6

  8 И каза първосвещеник Хелкия на писаря Шафана: аз намерих в дома Господен книгата на закона. И Хелкия подаде книгата Шафану, и той я чете.7

  9 Дойде писарят Шафан при царя и донесе на царя отговор, като каза: твоите раби взеха среброто, намерено в дома, и го предадоха в ръцете на разпоредниците, поставени при дома Господен.8

10 Писарят Шафан обади още на царя и каза: една книга ми даде свещеник Хелкия. И Шафан я чете пред царя.9

11 Когато царят чу думите от книгата на закона, раздра дрехите си.

12 И царят заповяда на свещеник Хелкия, на Ахикама, Шафанов син, на Ахбора, Михеев син, на писаря Шафан и на царския слуга Асаия, думайки:10

13 идете, попитайте Господа за мене, за народа и за цяла Иудея върху думите на тая намерена книга, защото голям е гневът Господен, който се е разпалил против нас, задето нашите бащи не са слушали думите на тая книга, за да постъпват според заповяданото нам.

14 И отиде свещеник Хелкия с Ахикама, Ахбора, Шафана и Асаия при пророчица Олдама, жена на одеждопазителя Шалума, син на Тиква, Хархасов син, - а тя живееше в Иерусалим, във втората част, - и говориха с нея.11

15 И тя им каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: кажете на човека, който ви е пратил при мене:12

16 тъй говори Господ: ще напратя зло върху това място и върху жителите му - всички думи на книгата, която иудейският цар е чел.13

17 Задето Ме оставиха и кадят на други богове, за да Ме дразнят с всичките работи на ръцете си, разпали се гневът Ми против това място, и няма да угасне.14

18 А на иудейския цар, който ви е пратил да питате Господа, кажете: тъй говори Господ, Бог Израилев, за думите, които ти слуша:

19 задето се смекчи сърцето ти, и ти се смири пред Господа, като чу това, което Аз изрекох против това място и против жителите му, че те ще бъдат за ужас и проклятие, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, - Аз те чух, говори Господ.15

20 Затова, ето, Аз ще те прибера при отците ти, и ще бъдеш турен в гробницата си в мир, и твоите очи няма да видят всичката тая неволя, която ще напратя върху това място. И донесоха на царя отговора.16


Предишна глава Следваща глава


1 2 Парал. 34:1

2 Сир. 49:4

3 2 Парал. 34:8

4 1 Парал. 6:13, 2 Парал. 34:9

5 2 Парал. 34:10

6 4 Царств. 12:15

7 Втор. 31:26, 2 Парал. 34:14

8 2 Парал. 34:16-17

9 2 Парал. 34:18

10 2 Парал. 34:20, Иер. 26:24

11 Иер. 26:24, 2 Парал. 34:22

12 2 Парал. 34:23

13 4 Царств. 24:2, 2 Парал. 34:24

14 Втор. 31:29, 4 Царств. 23:26, Иер. 7:20

15 Иер. 24:9, 44:12, Ис. 38:5

16 Ис. 57:2, 4 Царств. 23:30, 2 Парал. 35:24

 


Предишна глава Проект BGphpBible 2.3.6, поддържан от: vanyog.com. Следваща глава