1 След тия събития, в царуването на персийския цар Артаксеркса, дойде Ездра, син на Азария, Зехрия, Хелкия, Салима,1
2 Садука, Ахитова, Амария, Озия, Мемерота, Зарея, Сауя, Фока, Ависая, Финееса, Елеазара, Аарона първосвещеника.
3 Този Ездра дойде от Вавилон като учен, който знаеше закона Моисеев, даден от Господа, Бога Израилев,
4 и царят му направи чест, понеже той спечели благоволението му за всичките си молби.
5 Дойдоха с него в Иерусалим и някои от синовете Израилеви, от свещениците и левитите, свещенопевците и вратарите и служителите при храма,2
6 на седмата година от царуването на Артаксеркса, в петия месец на същата седма година от царуването; защото, като излязоха от Вавилон в новолунието на първия месец, те стигнаха в Иерусалим, по даденото им от Господа честито пътуване, в новолунието на петия.
7 А Ездра полагаше голяма грижа, нищо да не изпусне от закона Господен и от заповедите, та да научи целия Израил на уредбите и съдбите.
8 Дойде и следната писмена заповед, дадена от цар Артаксеркса на Ездра, свещеник и четец на Господния закон:
9 цар Артаксеркс до Ездра, свещеник и четец на закона Господен, поздрав.
10 Като размислих човеколюбиво, заповядах, щото доброволно желаещите от иудейския народ и свещеници и левити, които са в нашето царство, да идат заедно с тебе в Иерусалим.
11 Които прочее желаят, нека се съберат и вървят, според както разсъдих аз и моите седем най-близки съветници;
12 нека видят, какво се върши в Иудея и Иерусалим съгласно със закона Господен,
13 и да отнесат в Иерусалим дарове на Господа Израилев, които обещах аз и моите близки, и всякакво злато и сребро, каквото се намери в земята Вавилонска, за Господа в Иерусалим, заедно с подаянията от народа за храма на техния Господ Бог, Който е в Иерусалим,
14 и заедно със златото и среброто - за волове, овни, агнета и за друго, което се отнася към това,
15 за да се принасят жертви Господу върху жертвеника на техния Господ Бог в Иерусалим.
16 И всичко, каквото и да поискаш с братята си да направиш с това злато и сребро, прави по волята на твоя Бог.
17 И свещените съдове Господни, дадени тебе за употреба в храма на твоя Бог в Иерусалим, постави пред Господа, Бога твой.
18 И друго, що ти потрябва за нуждите в храма на твоя Бог, давай от царското съкровище.
19 И ето аз, цар Артаксеркс, заповядах на ковчежниците в Сирия и Финикия, всичко, що поиска Ездра, свещеник и четец на закона на Бога Всевишни, редовно да му дават - дори до сто таланта сребро,
20 също и пшеница до сто кора и вино - до сто мери.
21 И всичко друго по закона Божий грижливо да се принася на Бога Всевишни, за да не падне гняв върху царството на царя и на синовете му.
22 И още ви казвам, да се не взима никакъв данък или друг налог от никои свещеници и левити, свещенопевци и вратари, служители на храма и писари на тоя храм, и никой да няма власт да им налага каквото и да е.
23 А ти, Ездра, с мъдрост Божия, постави началници и съдии, за да съдят по цяла Сирия и Финикия всички, които знаят закона на Бога твой, а които не знаят, поучавай:
24 и всички ония, които престъпят закона на Бога твой, или царския закон, нека бъдат непременно наказвани - било със смърт, или с телесно наказание, било с парична глоба, или с изгонване.
25 Тогава ученият Ездра каза: благословен единий Господ Бог на отците ми, Който вложи в сърцето на царя да прослави дома му в Иерусалим
26 и Който ме почете пред царя и пред съветниците и пред всички негови близки и велможи.
27 И аз се ободрих с помощта на Господа, Бога мой, и събрах мъжете израилски, за да идат с мене.
28 И ето началниците според родовете им и по старейшинство, които излязоха с мене от Вавилон през царуването на цар Артаксеркса:3
29 от синовете Финеесови - Гирсон; от синовете Итамарови - Гамалиил; от синовете Давидови - Латус, син Сехениев;
30 от синовете Форосови - Захария, и с него се записаха сто и петдесет души;
31 от синовете Фаатмоавови - Елиаония, син Зареев, и с него двеста души;
32 от синовете Затоеви - Сехения, син Иезилов, и с него триста души; от синовете Адинови - Овит, син Ионатов, и с него двеста и петдесет души;
33 от синовете Иламови - Иесия, син Готолиев, и с него седемдесет души;
34 от синовете Сафатиеви - Зараия, син Михаилов, и с него седемдесет души;
35 от синовете Иоавови - Авадия, син Иезилов, и с него двеста и дванайсет души;
36 от синовете Ваниеви - Асалимот, син Иосафиев, и с него сто и шейсет души;
37 от синовете Вавиеви - Захария, син Виваев, и с него двайсет и осем души;
38 от синовете Астатови - Иоан, син Акатанов, и с него сто и десет души;
39 от синовете Адоникамови излязоха последните от тях; ето имената им: Елифала, син Иеуилов, и Самей, и с тях седемдесет души;
40 от синовете Вагоеви - Утий, син Исталкуров, и с него седемдесет души.
41 Събрах ги при реката, наречена Теран, дето престояхме три дни, и аз ги прегледах.
42 И като не намерих там никого от свещениците и левитите,
43 пратих до Елеазара, Идуила, Маасмана, Алнатана, Мамея, Самея, Иоривона, Натана, Еннатана, Захария и Мосолама, началници и учени,
44 и им казах да идат при Додея, началник в местност Касифя,
45 като им заповядах да кажат на Додея и братята му и на ония, които са в местността Касифя, да ни пратят свещеници за дома на Господа, Бога наш.
46 И те ни доведоха, с мощната ръка на Господа, Бога наш, вещи мъже от синовете на Мооли - син на Левия, син Израилев: Асевивея и синовете му и братята му - осемнайсет души;
47 Асевия, Ануя, и брата Осея от синовете Ханунееви, и синовете им - двайсет души;
48 и от служителите на храма, които беше дал Давид и началниците да служат на левитите - двеста и двайсет служители, с именен списък на всички.
49 Там обявих пост пред Господа, нашия Бог,4
50 за да измолим от Бога благополучен път за нас и нашите съпътници, за децата ни и за добитъка,
51 понеже ме досрамя да искам от царя пешаци и конници и водачи за безопасност от нашите неприятели;
52 защото бяхме казали на царя, че силата на нашия Господ ще бъде с ония, които Го търсят, във всяко добро предприятие.
53 И тъй, ние пак се помолихме на Господа, нашия Бог, за всичко това и получихме от Него велика милост.
54 Тогава отделих от родоначалниците и свещениците дванайсет души, Есеревия и Самия, и с тях от братята им десет души.
55 И претеглих пред тях среброто и златото и свещените съдове от дома на нашия Господ, които подари царят и съветниците му и велможите и всички израилтяни.
56 Претеглих и предадох им сребро шестстотин и петдесет таланта, и съдове сребърни - сто таланта, и злато - сто таланта, съдове златни - двайсет, съдове медни, от превъзходна мед, бляскави като злато - дванайсет.
57 И им казах: и вие сте свети пред Господа, и тия съдове са свети, както и златото и среброто, дадено по оброк на Господа, Бога на отците ни.
58 Бодърствувайте и ги пазете, докле ги предадете на старшите свещеници и левити и родоначалници израилски в Иерусалим, в ризницата при дома на нашия Бог.
59 Свещениците и левитите приеха среброто, златото и съдовете за Иерусалим и ги внесоха в храма Господен.
60 Като се дигнахме от река Теран в дванайсетия ден на първия месец, ние вървяхме за Иерусалим под мощната ръка на Господа над нас, и Той ни пазеше откато запътувахме от всеки неприятел, и стигнахме в Иерусалим.
61 Тука, след като се изминаха три дни, на четвъртия ден претегленото сребро и злато бе предадено в дома на нашия Господ на свещеник Мармота, син Уриев.
62 С него беше Елеазар, Финеесов син; с него бяха също Иосавдос, Иисусов син, и Моет, син Саванов, левити; предадоха всичко с брой и тегло; всичкото им тегло биде в същото време записано.
63 Тогава дошлите от плен принесоха жертви на Бога Израилев, дванайсет вола за всички израилтяни, деветдесет и шест овена, седемдесет и две агнета, дванайсет козела за спасение: всичко това - за жертва Господу;
64 и предадохме царските заповеди на управителите и началниците на Келе-Сирия и Финикия, и те почетоха народа и храма Господен.
65 Когато се свърши това, дойдоха при мене началниците и казаха:
66 народът израилски и началници, и свещеници, и левити не са се отделили от другоплеменните народи на тая земя и от техните нечистотии, от народите хананейски, хетейски, ферезейски, иевусейски, моавски, египетски и идумейски;5
67 защото стъпиха в съпружество с дъщерите им, както те, тъй и синовете им, та светото семе се смеси с другоплеменни народи на тая земя; главатарите им и велможите станаха участници в това беззаконие от самото начало.
68 Щом чух това, раздрах си дрехите и свещените одежди и скубех си космите на главата и брадата, и седях загрижен и печален.
69 И докле тъгувах поради това беззаконие, събраха се при мене всички, които бяха подбудени от словото на Господа, Бога Израилев, и аз седях печален до вечерната жертва.
70 Тогава станах от моя пост и с раздрани дрехи и раздрани свещени одежди паднах на колене, прострях ръце към Господа и казах:
71 Господи, срамувам се и смущавам се пред лицето Ти,
72 защото греховете ни стигнаха до над главите ни, и безумията ни стигнаха до небето;
73 още от времената на бащите ни и до днес ние сме в голям грях;
74 и за греховете наши и на бащите ни, ние с братята си, царете си и свещениците си бидохме хвърлени под меча на другоземни царе, на плен и грабеж с унижение доднес.
75 Но сега каква голяма милост ни стори Ти, Господи Боже, че си ни оставил корен и име на мястото, дето е Твоята светиня,
76 че си ни открил светило в дома на Господа, нашия Бог, че си ни дал прехрана през нашето робуване! И докле бяхме в робство, Господ, Бог наш, не ни забрави,
77 а ни постави в благоволение при персийските царе, за да ни дадат прехрана
78 и да прославят храма на нашия Господ, та да бъде въздигнат опустошеният Сион и нам дадена укрепа в Иудея и Иерусалим.
79 А сега какво да кажем, Господи, имайки всичко това? Ние престъпихме Твоите заповеди, които си ни дал чрез ръката на Твоите раби-пророци, думайки:
80 земята, в която отивате, за да я наследите, е осквернена от гнусотиите на другоплеменниците в тая земя, и те са я напълнили с нечистотиите си.
81 Сега не давайте дъщерите си за синовете им, нито взимайте дъщерите им за синовете си,
82 и не искайте мир с тях през всичкото време, за да се укрепите и да вкусите благата на тая земя и да я оставите наследство на децата си довека.
83 Всичко, що ни се случва, бива поради злите наши работи и поради големите ни грехове. Ти, Господи, облекчи греховете ни
84 и ни даде такъв корен; ала ние изново почнахме да престъпяме Твоя закон, като се смесихме с нечистотиите на народите в тая земя.
85 Дали не си ни се разсърдил тъй, че да ни погубиш и да не оставиш ни корен, ни семе, ни име наше?
86 Ти си правдив, Господи Боже Израилев, защото ние останахме корен и доднес!
87 Но ето, ние сме сега пред Тебе с беззаконията си, а с тях не би трябвало да стоим пред Тебе.
88 Докле Ездра се молеше, изповядваше и плачеше, прострян на земята пред храма, събра се при него от Иерусалим твърде много народ: мъже, жени и деца, и биде голям плач у народа.
89 Тогава извика Иехония, син Иоилев, израилтянец, и каза: Ездра, ние съгрешихме пред Господа: взехме другоплеменни жени от народите на тая земя; и ето, сега е тука цял Израил;
90 да се закълнем пред Господа, че ще отхвърлим от нас другоплеменните си жени с децата им, според както е угодно тебе и на всички, които се покоряват на Господния закон.
91 Стани и извърши това, защото това е твоя работа, и ние с тебе ще бъдем в сила да извършим това.
92 Тогава Ездра стана и закле старшите свещеници и левити на цял Израил, че ще постъпят тъй; и те се заклеха.