1 Тогава Моисей и Израилевите синове изпяха на Господа тая песен, думайки: да възпея Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето.1
2 Господ е моя сила и моя слава. Той ми стана спасение. Той е мой Бог, и ще Го прославя; Бог на баща ми, и ще Го превъзнеса.2
3 Господ е силен воин. Иехова Му е името.3
4 Колесниците на фараона и войската му хвърли Той в морето, и отборните му военачалници потънаха в Червено море.
5 Бездните ги покриха: те потънаха в дълбините като камък.4
6 Твоята десница, Господи, се прослави със сила; Твоята десница, Господи, съкруши неприятеля.5
7 С величието на славата Си Ти повали въстаналите против Тебе. Ти изпрати гнева Си, и той ги изгори като слама.6
8 От Твоето духване се разцепиха водите, вълните застанаха като стена, бездните се сгъстиха в сърцето морско.7
9 Неприятелят каза: ще се втурна, ще догоня, ще разделя плячката; ще се насити с тях душата ми, ще извадя меча си, ще ги изтреби ръката ми.8
10 Ти духна с дъха Си, и морето ги покри: те потънаха като олово в страшните води.9
11 Кой е като Тебе, Господи, между боговете? Кой е като Тебе, величествен със светост, многопочитан с похвали, творец на чудеса?10
12 Ти простря десницата Си: земята ги погълна.
13 Ти водиш с Твоята милост тоя народ, който Ти избави, и го придружаваш със силата Си в жилището на Твоята светиня.11
14 Чуха народите и треперят: ужас обзе филистимските жители.12
15 Тогава се смутиха едомските князе, трепет обзе моавитските главатари, паднаха в униние всички ханаански жители.
16 Нека нападне върху им страх и ужас; от силата на Твоята мишца да онемеят като камък, докле премине Твоят народ, Господи, докле премине тоя народ, който Ти си придобил.13
17 Заведи го и го настани в планината на Твоето притежание, на мястото, което Ти, Господи, си направил Свое жилище, в светилището, което Твоите ръце, Владико, са създали!14
18 Господ ще царува довеки и вечно.15
19 Когато конете на фараона навлязоха с колесниците му и с конниците му в морето, Господ обърна върху им морските води, а Израилевите синове минаха презсред морето по сухо.16
20 И пророчица Мариам, Ааронова сестра, взе тимпан в ръката си, и подире й излязоха всички жени с тимпани и хора.17
21 И запя Мариам пред тях: Възпейте Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето.
22 Тогава Моисей поведе израилтяните от Червено море, и те влязоха в пустиня Сур; и вървяха из пустинята три дни и не намираха вода.18
23 Дойдоха в Мера, и не можаха да пият в Мера вода, защото беше горчива; затова и нарекоха онова (място) Мера.19
24 И заропта народът против Моисея и думаше: какво ще пием?
25 (Моисей) викна към Господа, и Господ му показа дърво, и той го хвърли във водата, и водата стана сладка. Там Бог даде на народа наредби и закон и там го тури на изпитание.20
26 И каза: ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му, и се вслушваш в заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, - няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ (Бог твой), целител твой.21
27 След това дойдоха в Елим; там имаше дванайсет извора вода и седемдесет финикови дървета: и там се разположиха на стан до водите.22
3 Съд. 20:35, Изх. 3:14, Ос. 12:5
6 Изх. 14:27, Ис. 5:24, 47:14
10 Изх. 18:11, 1 Царств. 2:2, Пс. 39:6
11 Пс. 76:21
13 Втор. 4:37
14 Пс. 43:2-3, 79:9
15 Пс. 88:19
16 Изх. 14:22
17 Пс. 67:26
18 Бит. 16:7, Числ. 33:8
19 Горчило.
20 Сир. 38:5
21 Изх. 23:25, Втор. 7:15, Ис. 3:7
22 Числ. 33:9