Втора книга Моисеева - Изход - Глава  16

  1 И потеглиха от Елим, и цялото общество Израилеви синове дойдоха в пустиня Син, която се намира между Елим и Синай, в петнайсетия ден на втория месец, след като бяха излезли от Египетската земя.1

  2 И заропта цялото общество Израилеви синове срещу Моисея и Аарона в пустинята,2

  3 и рекоха им Израилевите синове: о, да бяхме умрели от ръката Господня в Египетската земя, когато седяхме при котлите с месо, когато ядяхме хляб до насита! защото вие ни доведохте в тая пустиня, за да уморите от глад цялото това множество.

  4 И рече Господ на Моисея: ето, ще направя да вали хляб от небето, и нека народът излиза всеки ден и събира, колкото му е потребно за през деня, за да го изпитам, ще постъпва ли по Моя закон, или не;3

  5 а в шестия ден нека приготвят онова, което донесат, и то ще бъде двойно повече от онова, което събират през другите дни.

  6 Тогава Моисей и Аарон рекоха на цялото общество Израилеви синове: довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя,

  7 и утре ще видите славата на Господа, защото Той чу вашия ропот против Господа; а ние какво сме, та роптаете против нас?4

  8 И каза Моисей: ще познаете, когато Господ вечер ви даде месо за храна, а сутрин хляб до насита; защото Господ чу ропота ви, който вдигнахте против Него; а ние какво сме? Вашият ропот не е против нас, а против Господа.5

  9 И рече Моисей на Аарона: кажи на цялото общество Израилеви синове: застанете пред лицето на Господа, защото Той чу ропота ви.

10 И когато Аарон говореше на цялото общество Израилеви синове, те се озърнаха към пустинята, и ето, славата Господня се яви в облак.6

11 И Господ каза на Моисея, думайки:

12 Аз чух ропота на Израилевите синове; кажи им: вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш.7

13 Вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана, а на сутринта бе паднала роса около стана.8

14 Росата се вдигна, и ето, по лицето на пустинята нещо дребно, зърнесто, ситно като скреж по земята.9

15 Като видяха Израилевите синове, думаха един другиму: какво е това? Защото не знаеха, що е то. И Моисей им каза: това е хлябът, който ви даде Господ за храна;10

16 ето какво заповяда Господ: събирайте от него, всеки по колкото може да изяде; събирайте по гомор на човек, според кой колкото души има в шатрата си.

17 Тъй направиха Израилевите синове: събраха, кой много, кой малко.

18 И измериха с гомора, и който беше събрал много, нямаше излишък, и който - малко, нямаше недостиг: всеки събра, колкото можеше да изяде.11

19 И рече им Моисей: никой да не оставя от това доутре.

20 Но те не послушаха Моисея, и някои оставиха от това до сутринта, и то червяса, и се вмириса. И Моисей им се разсърди.

21 И те го събираха сутрин рано, всеки колкото може да изяде; а кога припечеше слънце, то се топеше.

22 А в шестия ден събраха двойно от тоя хляб, - по два гомора за всекиго. И всички началници на народа дойдоха, та обадиха на Моисея.

23 И (Моисей) им каза: ето що каза Господ: утре почивка, света събота Господня; каквото трябва да се пече, печете, и каквото трябва да се вари, варете днес, а каквото остане, скътайте и запазете доутре.12

24 И скътаха това до сутринта, както (им) заповяда Моисей, и то не се вмириса, и червеи нямаше в него.

25 И рече Моисей: яжте го днес, защото днес е събота Господня: днес няма да го намерите на полето;

26 шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: в тоя ден няма да го има.13

27 Но някои от народа излязоха в седмия ден да събират, ала не намериха.

28 И каза Господ на Моисея: докога ще се противите да пазите заповедите Ми и законите Ми?

29 Вижте, Господ ви е дал събота, затова и дава в шестия ден хляб за два дена: нека всеки си стои (у дома си), в седмия ден никой да не излиза от мястото си.14

30 И в седмия ден народът си почиваше.

31 Израилевият дом нарече тоя хляб с име: мана. Тя беше като кориандрово семе, бяла, а на вкус като медена питка.15

32 И рече Моисей: ето що заповяда Господ: напълнете (с мана) един гомор, за да се запази в родовете ви, та да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.

33 И каза Моисей на Аарона: вземи един (златен) съд и тури в него пълен гомор мана, и го постави пред Господа, за да се пази в родовете ви.16

34 И постави го Аарон пред ковчега на свидетелството, за да се пази, както бе заповядал Господ на Моисея.

35 Израилевите синове ядоха мана четирийсет години, докле дойдоха в населена земя; те ядоха мана, докле стигнаха до границите на Ханаанската земя.17

36 А гоморът е десета част от ефа.


Предишна глава Следваща глава


1 Числ. 33:11, Прем. 11:2, Деян. 7:36, 13:18

2 Изх. 15:24, Пс. 105:13, 1 Кор. 10:10

3 Пс. 77:25, 104:40, Прем. 16:20

4 1 Кор. 10:10, Числ. 16:11

5 Числ. 11:18

6 Сир. 45:3

7 Изх. 12:6, Числ. 11:7-9

8 Прем. 16:2, Числ. 11:31, Пс. 77:27, 104:40

9 Числ. 11:7

10 Пс. 77:24, Прем. 16:20, Иоан 6:31, 1 Кор. 10:3

11 2 Кор. 8:15

12 Бит. 2:2

13 Числ. 11:6

14 Бит. 2:2-3

15 Числ. 11:7, Прем. 16:20

16 Евр. 9:4

17 Иис. Нав. 5:12, Неем. 9:15

 


Предишна глава Проект BGphpBible 2.3.6, поддържан от: vanyog.com. Следваща глава