1 Дишането ми отслабна; дните ми гаснат; гробища отпреде ми.
2 Да не беше техният присмех, то и всред техните препирни окото ми щеше да бъде спокойно.
3 Застъпи се, обзаложи се Сам за мене пред Себе Си! Инак, кой ще се обзаложи за мене?
4 Защото Ти затвори сърцето им да не могат да разбират, и затова не ще им дадеш да възтържествуват.1
5 Който обрича приятелите си на плячка, на неговите деца очите изтичат.2
6 Той ме направи притча за народа и гаврило за него.3
7 Окото ми от тъга потъмня, и всичките ми членове са като сянка.4
8 Праведните ще се почудят на това, и невинният ще възнегодува против лицемереца.
9 Но праведникът ще се държи яко о своя път, и чистият в ръцете все повече и повече ще се укрепява.
10 Пристъпвайте вие всички и приближете се; не ще намеря мъдър между вас.
11 Дните ми преминаха: мислите ми - притежание на сърцето ми - са разбити.
12 А те искат да превърнат нощта на ден, светлината да приближат до лицето на тъмата.
13 Ако вземех и да чакам, преизподнята е мой дом; в тъмата ще постеля постелката си;
14 на гроба ще река: ти си ми баща, на червея - ти си ми майка и сестра.5
15 А после това, де е надеждата ми? И кой ще види онова, що очаквам?
16 Тя ще слезе в преизподнята и ще почива с мене в праха.
3 Иов 12:4, 30:9, Иез. 33:32
4 Пс. 6:8