1 Отговори Иов и рече:
2 дори и сега речта ми е горчива: страданията ми са по-тежки от охканията ми.
3 О, да знаех де да Го намеря и да можех да се приближа към престола Му!
4 Изложил бих пред Него моето дело и напълнил бих устата си с оправдание;
5 узнал бих думите, с които Той ще ми отговори, и разбрал бих, какво ще ми каже.
6 Нима Той в пълна мощ би взел да се бори с мене? О, не! Стига само Той да обърнеше внимание на мене.
7 Тогава праведник би могъл да се бори с Него, - и аз винаги бих получил свобода от моя Съдия.
8 Но ето, аз вървя напред и Него Го няма, назад - и Го не намирам;
9 върши ли Той нещо на лява страна, аз не виждам; крие ли се на дясна, не съзирам.
10 Но Той знае пътя ми; нека ме изпита, - ще изляза като злато.1
11 Ногата ми здраво се държи о пътеките Му; пътищата Му пазих и не се отклонявах.2
12 От заповедите на устата Му не отстъпих; думите на устата Му пазих повече, отколкото моите правила.
13 Но Той е твърд; кой ще Го отклони? Той върши каквото иска душата Му.
14 Така, Той ще изпълни отреденото за мене, и подобно на това у Него има много.
15 Поради това аз треперя пред лицето Му; размишлявам - и се плаша от Него.
16 Бог ме обезсърчи, и Вседържителят ме уплаши.
17 Защо не съм унищожен преди тая тъма, и Той не скри мрака от лицето ми!