1 И продължи Иов възвишената си реч и каза:
2 о, да бях, както в предишните месеци, както в ония дни, когато Бог ме пазеше,
3 когато светилото Му светеше над главата ми, и под Неговата светлина ходех сред тъма;1
4 както бях в дните на младините си, когато милостта Божия беше над шатрата ми,
5 когато Вседържителят още беше с мене, и децата ми около мене,
6 когато пътищата ми се обливаха с мляко, и скалата лееше за мене потоци дървено масло!
7 Когато излизах пред градските порти и слагах седалището си на стъгдата, -
8 младежите, като ме зърнеха, отдръпваха се, а старците ставаха и стояха;
9 князете се въздържаха да говорят и туряха пръсти на устата си;
10 гласът на първенците замлъкваше, и езикът им прилепваше о небцето им.
11 Ухо, което ме чуеше, облажаваше ме; око, което ме видеше, възхваляваше ме,
12 защото аз спасявах викащия страдалец и безпомощния сирак.2
13 Върху мене идеше благословението на погиващия, и на вдовишко сърце докарвах радост.
14 Обличах се в правда, и моят съд ме пременяше като мантия и превез.3
15 Аз бях очи на слепия и нозе на хромия;4
16 за сиромаси бях баща и внимателно изучвах тъжба, която не знаех.5
17 На беззаконника трошех челюстите и из зъбите му изтръгвах откраднатото.6
18 И казвах си: ще свърша в гнездото си, и дните ми ще бъдат много - като пясъка;
19 коренът ми е открит за вода и росата нощува на ветвите ми;7
20 славата ми не старее, и лъкът ми е як в ръката ми.8
21 Слушаха ме и чакаха, и бяха безмълвни при съвета ми.
22 След думите ми вече не разсъждаваха; речта ми капеше върху тях.
23 Очакваха ме като дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд.
24 Случваше се, усмихна им се, - те не вярват; и светлината на лицето ми не помрачаваха.
25 Назначавах им пътища, седях начело и живеех като цар между войници, като утешител на плачещи.
1 Иов 18:6
5 Иов 31:18, Притч. 29:7, Сир. 4:10