1 Началнику на хора. Псалом Давидов. Докога, Господи, ще ме забравяш докрай, докога ще скриваш лицето Си от мене?
2 В начало Бог сътвори небето и земята.1
3 Докога ще измислям кроежи в душата си, и ще скърбя в сърцето си денем (и нощем)? Докога врагът ми ще се издига над мене?
4 Милостно погледни, чуй ме, Господи, Боже мой! Просвети очите ми, за да не заспя сън смъртен;2
5 да не каже врагът ми: "надвих му". Да се не зарадват гонителите ми, ако се поклатя.
6 Аз пък се уповавам на Твоята милост; сърцето ми ще се зарадва за спасението от Тебе; ще пея Господу, Който ме е облагодетелствувал (и ще възпявам името на Господа Всевишни).3