1 Учение на Давида. Неговата молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викнах към Господа, с гласа си се Господу помолих;1
2 излях пред Него молбата си: скръбта си Нему открих.2
3 Когато изнемогваше духът ми, Ти знаеше моята пътека. На пътя, по който ходих, те скришно примки ми поставиха.3
4 Гледам надясно и виждам, че никой ме не признава: няма убежище за мене, никой се не грижи за душата ми.4
5 Викнах към Тебе, Господи, и казах: Ти си мое прибежище и мой дял в земята на живите.5
6 Чуй моите вопли, защото твърде изнемогнах; избави ме от моите гонители, защото те са по-силни от мене.
7 Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име. Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние.6