1 Псалом Давидов. Защо се вълнуват народите, и племената замислят суетни неща?1
2 Въстават царете земни. И князете се съвещават заедно против Господа и против Неговия Помазаник.
3 "Да разкъсаме - казват - техните вериги и да смъкнем от себе си техните окови."
4 Оня, Който живее на небесата, ще се насмее, Господ ще ги поругае.2
5 Тогава в гнева Си ще им заговори и с яростта Си ще ги смути:
6 "Аз помазах Моя Цар над Сион, Моята света планина;3
7 ще възвестя определението: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих4;5
8 искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко до край-земя - за Твое владение.6
9 Ти ще ги поразиш с железен жезъл; ще ги строшиш като грънчарски съд."7
10 И тъй, вразумете се, царе; вземете поука, съдии земни!8
11 Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет.
12 Отдайте почит Сину, за да се не разгневи, и за да не погинете във вашия път, защото Неговият гняв скоро ще се разпали. Блажени са всички, които се Нему уповават.9
3 Пс. 92:1, Иоан 18:37, Евр. 12:22
4 6 и 7 стихове според превода на 70-те: "Аз съм поставен от Него Цар над Сион, Неговата света планина, да възвестя повелята Господня: Господ Ми каза: Син Мой си Ти, Аз днес Те родих".
5 Деян. 13:33, Евр. 1:5, 5:5
7 Откр. 2:27, 19:15
9 Пс. 33:9, Притч. 16:20, Ис. 30:18, 1 Петр. 2:6