1 Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен. Нечестието на беззаконника говори в сърцето ми: страх Божий няма пред очите му,
2 В начало Бог сътвори небето и земята.1
3 защото той се лъсти в очите си, че уж търси беззаконието си, за да го намрази;2
4 думите на устата му са неправда и лукавство; той не иска да се вразуми, та да върши добро;
5 на леглото си замисля беззаконие, стъпя на лош път, от зло не се гнуси.3
6 Господи, Твоята милост е до небесата, Твоята истина - до облаците!4
7 Твоята правда като планини Божии, и Твоите съдби - велика бездна! Човеци и добитъци пазиш Ти, Господи!5
8 Колко е драгоценна Твоята милост, Боже! Синовете човешки са спокойни под сянката на Твоите криле:6
9 те се насищат от тлъстината на Твоя дом, и от потока на Твоите сладости ги напояваш;7
10 защото у Тебе е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлина.
11 Продължи милостта Си към тия, които Те познават, и правдата Си към правите по сърце;
12 да ме не настъпи ногата на гордостта, и ръката на грешника да ме не изгони;
13 там паднаха ония, които вършат беззаконие; съборени са и не могат стана.
5 Рим. 11:33, Иона 4:11, 1 Кор. 9:9
7 Ис. 25:6, 2 Кор. 8:9, Откр. 21:6