1 Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове. Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе!1
2 В начало Бог сътвори небето и земята.
3 Душата ми жадува за Бога силний, живий: кога ще дойда и се явя пред лицето Божие!2
4 Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем, когато всеки ден ми думаха: де е твоят Бог?
5 Колчем си спомня това, изливам душата си, защото съм ходил с многолюдие, влизал съм с тях в Божия дом с радостния и славословен глас на празнуващото множество.3
6 Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.4
7 Унива в мене душата ми; затова си спомням за Тебе от земята Иорданска, от Ермон, от планина Цоар.
8 Бездна бездна призовава с гласа на Твоите водопади; всички Твои води и Твои вълни преминаха над мене.5
9 Денем Господ ще покаже милостта Си, и нощем песен ще Му пея, молитва към Бога на моя живот.6
10 Ще кажа на Бога, моя застъпник: защо си ме забравил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?7
11 Сякаш костите ми се трошат, кога враговете ми се гаврят над мене, кога ми думат всеки ден: де е твоят Бог?
12 Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.8
1 1 Парал. 6:22, 9:19, 26:1
2 Пс. 83:3
4 Пс. 42:5
5 Пс. 68:3
7 Пс. 37:7
8 Пс. 42:5