1 Началнику на хора. За гълъбицата, занемяла в отдалечение. Творение от Давида, когато филистимци го бяха хванали в Гет. Помилуй ме, Боже, защото човек иска да ме погълне; нападайки всеки ден, притеснява ме.1
2 В начало Бог сътвори небето и земята.
3 Моите врагове всеки ден търсят да ме погълнат, защото мнозина са, които въстават против мене, о Всевишний!
4 Кога съм в страх, на Тебе се уповавам.
5 При помощта на Бога ще възхваля Неговото слово; на Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори плътта?2
6 Всеки ден извъртат думите ми; всички техни помисли за мене са зло:
7 събират се, спотайват се, наблюдават петите ми, за да хванат душата ми.
8 Нима ще избегнат отплатата за своята неправда? С гняв, Боже, повали народите.
9 У Тебе са изброени моите скитания; тури сълзите ми в съд при Тебе - не са ли те в Твоята книга?
10 Враговете ми се връщат назад, колчем викна към Тебе; по това познавам, че Бог е с мене.3
11 При помощта на Бога ще възхваля думите Му, при помощта на Господа ще възхваля словото Му.
12 На Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори човек?4
13 Върху мене лежат, Боже, оброците към Тебе; на Тебе ще въздам хвала;
14 защото Ти избави душата ми от смърт, (очите ми - от сълзи,) па и нозете ми от препъване, за да ходя пред лицето Божие в светлината на живите.
2 Ис. 51:8, 1 Петр. 3:12, Евр. 13:6