Книга Притчи Соломонови - Глава  17

  1 По-добре сух залък и с него мир, нежели къща, пълна със заклан добитък, но в нея раздор.1

  2 Разумен раб господарува над разпътен син и с братята ще сподели наследството.2

  3 Пота е за сребро, горнило - за злато, а сърцата Господ изпитва.3

  4 Злосторник се вслушва в беззаконни уста, лъжец слуша пагубен език.

  5 Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан (а милосърдният ще бъде помилуван).4

  6 Синовете на синовете са венец на старците, и слава за децата са родителите им. (У верния има грамадно богатство, а у неверния няма ни обол.)5

  7 На глупец важна реч не прилича, още повече на велможа - лъжливи уста.

  8 Дарът е безценен камък в очите на оногова, който го има: накъдето и да се обърне, ще успее.

  9 Който потуля грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел.6

10 На разумен по-силно действува мъмрене, нежели на глупав сто удара.

11 Размирник търси само зло, затова жесток ангел ще бъде пратен против него.

12 По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата глупост.

13 Който отплаща зло за добро, злото няма да напусне къщата му.7

14 Началото на свадата е като кога вода се отприщя: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила.

15 Който оправдава нечестив и който обвинява праведен - и двамата са гнусота пред Господа.8

16 За какво е съкровище в ръцете на глупец? За да придобие мъдрост - той няма разум. (Който си прави висока къща, търси да се съсипе, а който се отклонява от учение, изпада в беда.)

17 Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина.9

18 Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си.10

19 Който обича свада, обича грях, и който високо издига вратата си, търси да падне.

20 Коварно сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда.11

21 Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост.12

22 Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши.13

23 Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието.14

24 Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя.15

25 Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си.16

26 Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда.

27 Разумният е въздържан в думите си, и благоразумният е хладнокръвен.17

28 И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си - благоразумен.


Предишна глава Следваща глава


1 Притч. 15:17

2 Сир. 10:28

3 Притч. 27:21, Сир. 2:5, Иер. 17:10

4 Притч. 14:31

5 Пс. 127:6, 2 Тим. 1:5

6 Притч. 10:12, Сир. 6:5

7 Втор. 32:35, 1 Петр. 3:9, Рим. 12:17, 12:19, 1 Сол. 5:15

8 Притч. 24:24, Ис. 5:23

9 Притч. 18:25, Сир. 12:8-9

10 Притч. 6:1, 11:15

11 Притч. 6:14

12 Притч. 15:20

13 Притч. 15:13

14 Притч. 21:14

15 Екл. 2:14, 8:1

16 Притч. 15:20

17 Иак. 1:19

 


Предишна глава Проект BGphpBible 2.3.6, поддържан от: vanyog.com. Следваща глава