Книга на Еклисиаста или Проповедника - Глава  2

  1 Рекох в сърце си: хайде, ще те изпитам с веселба, и наслади се с блага; но и това е суета!1

  2 За смеха казах: глупост! а за веселбата: какво тя донася?

  3 Намислих в сърце си да насладя плътта си с вино и, докато сърцето ми се води по мъдростта, да се придържам и о глупостта, докле видя, кое е хубаво за синовете човешки, какво би трябвало да правят те под небето през малкото дни на своя живот.

  4 Предприех големи работи: съградих си къщи, насадих си лозя,2

  5 уредих си градини и садини и посадих там всякакви овощни дървета;

  6 направих си водоеми за поливане садините, в които растат дърветата;

  7 придобих слуги и слугини, имах си и слуги домородни; също и едър и дребен добитък имах повече, нежели всички, които бяха преди мене в Иерусалим;

  8 събрах си сребро и злато и скъпоценности от царе и области; доведох си певци и певици и това, що наслаждава синовете човешки - разни свирала.3

  9 И станах аз велик и богат, повече от всички, които бяха преди мене в Иерусалим; и мъдростта ми си остана с мене.4

10 Каквото и да пожелаеха очите ми, не им отказвах, не забранявах на сърцето си никаква веселба, понеже сърцето ми се радваше във всички мои трудове, и това ми беше дял от всички тия трудове.

11 И озърнах се, та погледнах всичките си работи, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил, вършейки ги: и ето - всичко е суета и гонене на вятър, и няма от тях полза под слънцето!5

12 Па се обърнах да погледна мъдростта, безумието и глупостта: защото, какво може да направи човек след царя, вън от онова, що е вече направено?

13 И видях, че предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината:

14 на мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но узнах, че една съдба ги всички постига.6

15 И казах в сърце си: и мене ще постигне същата съдба, както и глупавия: защо съм станал много мъдър? И казах в сърце си, че и това е суета;

16 защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви! мъдрият умира тъй, както и глупавият.

17 Тогава намразих живота, понеже ми станаха отвратителни работите, що се вършат под слънцето; защото всичко е суета и гонене на вятър!

18 И намразих целия си труд, с който бях се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще дойде след мене.

19 И кой знае: мъдър ли ще бъде той, или глупав? А той ще се разпорежда с целия ми труд, с който съм се трудил и с който съм се показал мъдър под слънцето. И това е суета!

20 Обърнах се да внуша на сърцето си да се откаже от всичкия труд, с който бях се трудил под слънцето, -

21 защото един човек се труди мъдро, със знание и успех, и трябва да предаде всичко на човек, който не се е трудил за това, - като да е негов дял. И това е суета и зло голямо!

22 Защото, какво ще има човек от всичкия си труд и грижа на сърцето си, задето се труди под слънцето?

23 Понеже всичките му дни са скърби, и трудовете му - безпокойство; дори и нощем сърцето му не знае покой. - И това е суета!

24 Не е във властта на човека и това благо - да яде, да пие и да наслаждава душата си от своя труд. Аз видях, че и това е от Божия ръка;7

25 защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Бога?

26 Той дава мъдрост, знание и радост на човека, който е добър пред лицето Му; а на грешника дава грижи - да събира и трупа, за да го предаде отпосле ономува, който е добър пред лицето Божие. И това е суета и гонене на вятър!8


Предишна глава Следваща глава


1 Екл. 8:15, Ос. 4:11

2 3 Царств. 7:1

3 3 Царств. 9:28, 10:14, 10:21-22, 10:27

4 3 Царств. 10:23

5 Екл. 1:14

6 Притч. 17:24

7 Екл. 3:12-13

8 Иов 27:16-17, 32:8, Прем. 1:4

 


Предишна глава Проект BGphpBible 2.3.6, поддържан от: vanyog.com. Следваща глава