1 Хор. отиде твоят възлюбен, о, най-хубава между жените? Накъде свърна твоят възлюбен? ние ще го потърсим с тебе.
2 Възлюбената. Моят възлюбен отиде в градината си, в ароматните цветници, за да пасе в градините и да бере кринове.1
3 Аз принадлежа на моя възлюбен, а моят възлюбен - на мене; той пасе между криновете.2
4 Възлюбеният. Хубава си, моя мила, като Тирца, прелестна като Иерусалим, страшна като войнство със знамена.3
5 Отвърни очите си от мене, защото ме вълнуват.
6 Косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаад; зъбите ти като стадо овци, кога излизат из къпалня, от които всяка с по две агънца, и ялова помежду им няма;4
7 твоите ланити под къдрите ти са като две половинки нарови.5
8 Има шейсет царици, осемдесет наложници и безброй моми,6
9 но едничка е тя, гълъбицата ми, съвършената ми; едничка е тя на майка си, белязана у родителката си. Видяха я момите, и я възвеличиха, видяха я царици и наложници, и я възхвалиха:7
10 "Коя е тая, що блещи като зора, хубава като месечина, светла като слънце, страшна като войнство със знамена?"8
11 Слязох в ореховата градина да погледам зелената долина, да видя, развила ли се е лозата, цъфнали ли са наровете?
12 Не зная, как душата ме влечеше към колесниците на големците от моя народ.
3 Иез. 16:4, 2 Кор. 10:4, Еф. 6:10
7 Пес. на песн. 2:14, 1 Кор. 6:17, Еф. 4:5, 5:26