1 О, да беше ти мой брат, сукал гърдите на майка ми! Тогава, като те срещнех на улицата, щях да те целувам, и нямаше да ме осъждат.
2 Щях да те поведа, щях да те заведа в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш, пък аз щях да те поя с ароматно вино, със сок от моите нарове.1
3 Лявата му ръка е под главата ми, а дясната ме прегръща.2
4 Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, недейте буди и тревожи възлюбената, докле й е воля.3
5 Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? - Възлюбеният. Събудих те аз под ябълката: там те е родила майка ти, там те е добила твоята родителка.4
6 Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността - люта като преизподня; стрелите й са стрели огнени; тя е пламък много силен.5
7 Големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят. Ако някой дадеше всичкото богатство на своя дом за любов, той би бил отхвърлен с презрение.6
8 Хор. Имаме сестра, която е още малка: няма още ненки; какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?
9 Да беше стена, щяхме да съградим върху й дворци от сребро; да беше врата, щяхме да я обложим с кедрови дъски.
10 Възлюбената. Аз съм стена и ненки имам като кули; затова ще бъда в очите му като напълно развита.
11 Хор. Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон; той предаде това лозе на пазачи; всеки беше длъжен да достави за плодовете му хиляда сребърника.7
12 Възлюбената. А моето лозе си е при мене. Хилядата нека са за тебе, Соломоне, а двеста - за пазачите на плодовете му.8
13 Възлюбеният. Жителко на градините! Другарите слушат гласа ти; дай и аз да го послушам.
14 Възлюбената. Тичай, мой мили, и бъди като сърна, или като млад елен, в благоуханни планини!9
4 1 Петр. 5:10, Мат. 8:25, 12:49, Гал. 4:19, Пес. на песн. 3:6
8 Ис. 5:1