1 А за Твоите светии имаше най-голяма светлина. И ония, слушайки гласа им, а невиждайки образа, ги наричаха блажени, защото не страдаха.1
2 А задето, бидейки по-рано обиждани от тях, не им отмъщаваха, те благодаряха и молеха за прошка, че са ги карали да страдат.
3 Вместо това, Ти им даде за показалец по незнайния път огнесветъл стълб, а за честито странствуване - безвредно слънце.2
4 Защото те бяха заслужили да бъдат лишени от светлина и затворени в тъма, понеже държаха затворени Твоите синове, чрез които щеше да се даде на света нетленната светлина на закона.3
5 Когато решиха да избият децата на светите люде, макар и да спасиха едно подхвърлено момче, за наказание Ти им отне множество деца и тях самите всички погуби в голямата вода.4
6 Оная нощ беше предизвестена на отците ни, та, като знаеха наздраво обещанията, на които вярваха, да си бъдат спокойни.5
7 И Твоят народ очакваше както спасението на праведните, тъй и загинването на враговете,
8 защото с каквото наказваше враговете, с това същото възвеличи нас, които Ти бе призвал.
9 Светите деца на добрите извършваха тайно жертвоприношението и единомислено наредиха с божествен закон, щото светите люде еднакво да участвуват в едни и същи блага и опасности, когато отците вече пееха похвали.
10 От противната пък страна отекваше нестройният вик на враговете, и се разнасяше жалният писък над оплакваните деца.6
11 С еднакъв съд беше наказан робът с господаря, и простият човек търпеше едно и също с царя:7
12 всички изобщо имаха безброй мъртъвци, умрели от еднаква смърт; и живите не стигаха за погребение, защото в един миг биде погубено цялото им най-мило поколение.8
13 И които не вярваха на нищо поради магиите, при погубване първенците признаха, че тоя народ е син Божий,9
14 защото, когато тихо мълчание обгръщаше всичко, и нощта в течението си бе стигнала до средата,
15 слезе от небето, от царствените престоли, всред гибелната земя всемощната Твоя дума като страшен воин.10
16 Тя носеше остър меч - Твоята неизменна заповед, и, като се спря, напълни всичко със смърт: тя се допираше до небето и ходеше по земята.
17 Тогава изведнъж силно ги смутиха сънни призраци и настъпиха неочаквани ужаси;
18 и бидейки поразявани - един тук, други там, полуумрелият обаждаше причината, по която умира,
19 защото сънищата, които ги бяха смутили, им показаха отнапред това, - за да не погинат, без да знаят, за какво търпят зло.
20 Макар смъртното изкушение да докосна и праведните, и много от тях да загинаха в пустинята, ала дълго не трая тоя гняв,11
21 защото непорочният мъж побърза да ги защити; като принесе оръжието на службата си, молитва и кадилно омилостивение, той въстана против гнева и тури край на бедствието, като показа с това, че той е Твой слуга.12
22 Той победи изтребителя не с телесна сила и не с действие на оръжието, а със слово покори наказвача, като спомни клетвите и заветите на отците.13
23 Защото, когато вече на купища лежаха мъртви един връз друг, той застана насред, спря гнева и му пресече пътя към живите.
24 На неговия подир беше целият свят, и славните имена на отците бяха изрязани върху камъните в четири реда, и Твоето величие - върху диадемата на главата му.14
25 Пред това изтребителят отстъпи и се уплаши от него, защото стигаше само това гневно изпитание.
3 Втор. 33:2, Ис. 2:3, Сир. 1:5
10 Изх. 12:29
11 Числ. 16:46, 16:48
12 Числ. 16:45
13 Пс. 105:23
14 Изх. 28:21, 28:36