1 По-добре е бездетство с добродетел, защото споменът за нея е безсмъртен: тя се признава и от Бога, и от людете.1
2 Кога е тука, подражават й, а кога си отиде, стремят се към нея; и във вечността тя тържествува увенчана, като удържала победа чрез непорочни подвизи.2
3 А плодородното множество нечестивци не ще принесе полза, и прелюбодейните издънки не ще пуснат дълбоки корени и не ще стигнат до твърда основа;3
4 и макар за малко време да се раззеленяват по клоните, но като няма твърдост, ще се разклатят от вятъра и от напора на ветровете ще бъдат изкоренени;4
5 крехките клони ще се пречупят, и плодът им ще бъде безполезен, неузрял за храна и негоден за нищо;
6 защото деца, раждани от незаконни съжителства, са свидетели на разврат против родителите при разпита им.
7 А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой,5
8 защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва.
9 Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта.6
10 Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран;7
11 грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му.8
12 Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум.9
13 Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години;
14 защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха,10
15 че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.11
16 Праведникът, умирайки, ще осъди живите нечестивци, и бързо стигналата до съвършенство младост - дълговечната старост на неправедника;
17 защото те ще видят свършека на мъдрия и не ще разберат, какво е отредил Господ за него и защо го е поставил в безопасност;
18 те ще видят и ще го унижат, но Господ ще им се насмее;12
19 и след това ще бъдат безчестен труп и позор между умрелите навеки, защото Той ще ги повали да паднат ничком безгласно, - ще ги разтърси от основи, и те най-сетне ще запустеят, ще бъдат в скърби, и споменът им ще загине;13
20 съзнавайки греховете си, те ще застанат със страх, и техните беззакония ще ги осъдят в лицето им.14
2 Ис. 28:5
5 Ис. 57:2, Лук. 2:29, Откр. 14:13
7 Бит. 5:24, Сир. 44:15, Евр. 11:5
10 Ис. 57:1
11 1 Петр. 5:7
13 Ис. 66:24
14 Рим. 2:16