1 Тя бързо се разпростира от единия край до другия и урежда всичко за полза.
2 Аз я обикнах и потърсих от младини, и пожелах да си я взема за невеста и станах любител на хубостта й.1
3 Тя въздига благородството си с това, че живее заедно с Бога, и Владетелят над всички я е обикнал:
4 тя е посветена в тайните на Божия ум и е избирателка на делата Му.
5 Ако богатството е многожелана придобивка в живота, то кое е по-богато от премъдростта, която всичко върши?2
6 Ако благоразумието върши много, то кой художник е по-добър от нея?
7 Ако някой обича праведност, - плодовете й са добродетели: тя научава на целомъдрие и на разсъдливост, справедливост и храброст, от които нищо по-полезно няма за людете в живота.
8 Ако някой желае голяма опитност, мъдростта знае отдавна миналото и налучва бъдното, знае тънкостта на думите и разрешението на загадките, предузнава личбите и чудесата и сетнините от годините и времената.3
9 Затова намислих да я взема в съжителство с мене си, като зная, че тя ще ми бъде съветница на добро и утеха в грижи и скърби.4
10 Чрез нея ще имам слава у народа и чест пред стареите, макар и юноша;
11 ще се покажа проницателен в съд, и в очите на силните ще заслужа учудване.5
12 Кога мълча, те ще чакат, и кога заговоря, ще внимават, и кога продължа речта си, ще турят ръка на уста.6
13 Чрез нея ще постигна безсмъртие и ще оставя вечен помен на ония, които бъдат след мене.
14 Ще управлявам народи, и ще ми се покоряват племена;7
15 ще се уплашат от мене, кога чуят за мене страшни тирани; между народа ще съм добър и на война - храбър.
16 Като дойда у дома си, ще се успокоя с нея, защото в нейните обноски няма грубост, нито в съжителството с нея - скръб, а радост и веселие.
17 Размисляйки за това в себе си и обмисляйки в сърцето си, че в родство с премъдростта има безсмъртие,
18 и в дружба с нея - добра наслада, и в трудовете на ръцете й - неоскъдно богатство, и в разговор с нея - разум, и в общение с думите й - добра слава, - аз ходих и търсих, как да я взема за себе си.8
19 Аз бях даровито дете и получил бях добра душа;9
20 при това, бидейки добър, влязох и в чисто тяло.
21 Като разбрах, че иначе не мога я овладя, освен ако Бог дари, - и че беше работа на разума, да се познае, чий е тоя дар, - аз се обърнах към Господа и Нему се молих и думах от все сърце:10